От Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) настояват за минимална работна заплата от 690 евро и предлагат увеличение на възнагражденията с 10%. Защо синдикатите не успяха да убедите финансовия министър Гълъб Донев?

„Разговорът все още не е приключил. Проведохме доста срещи, което също трябва да бъде отчетено. Последната среща в петък, преди нашия протестен митинг, завърши с ангажимент сметките да бъдат преразгледани. Сумата от 660 евро, която се предвижда, не е окончателното предложение. Тоест вратата по тази тема остава отворена“, това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров в предаването „Метроном“ по Радио ФОКУС с водещ Цоня Събчева.

Междувременно механизмът за определяне на минималната работна заплата е договорен за следващите години, заяви Димитров.

„Чух коментари, че сме се отказали от договореното. Това не е така. Не сме отстъпили от нищо, което сме договорили, но за 2027 г. този механизъм е неприложим, тъй като вече сме в края на бюджетния процес. Процедурата започва още през май, както е разписано в наредбата и в закона за изменение на Кодекса на труда“, посочи гостът.

„Що се отнася до конкретната сума, действително по стария механизъм минималната работна заплата трябваше да достигне този размер и хората отдавна го очакват. Всяка различна сума се възприема като неприемлива“, добави той.

Това обаче е само една от причините за исканията на КНСБ. По думи на Димитров минималната работна заплата трябва да нарасне с 10%, за да се доближи поне малко до ценовите равнища.

„Малката потребителска кошница, която наблюдаваме ежемесечно от миналата година, включва 21 от най-необходимите продукти. По наши данни средната им цена, проследявана в магазините в 81 общини в страната, се е увеличила с над 9%. Това отново е осреднена стойност. Всички виждаме необичайно високите цени, които ежедневно се появяват на пазара“, каза президентът на КНСБ.

Той изрази мнение, че ръстът на цените е станал изключително труден за овладяване.

„Регулаторите и правителството не успяха да постигнат обещаното ограничаване на поскъпването. Очевидно това е много трудно, ако не и почти невъзможно. Следователно единствената оставаща възможност е поскъпването да бъде компенсирано чрез увеличаване на доходите, така че покупателната способност на хората поне частично да се възстанови и да се доближи до предишните си нива“, посочи Димитров.

Той заяви, че необходимите средства за исканията на КНСБ се раняват на около 350 млн. евро

„При очакван размер на държавния бюджет от близо 60 млрд. евро ние говорим за допълнителни около 350 млн. евро. Убедени сме, че тези средства могат да бъдат намерени, и вече сме посочили конкретни мерки за това“, заяви Пламен Димитров.

„Като цяло обаче предвидените мерки се очаква да осигурят около 1,1 млрд. евро допълнителни приходи. Имаме конкретни предложения, които вече сме представили на финансовия министър. Те показват откъде могат да бъдат осигурени допълнителни приходи“, добави той.

За подценения икономически растеж

Според Димитров Министерството на финансите традиционно подценява икономическия растеж.

„Това не се отнася само за настоящото правителство – подобна практика се наблюдава и през предходни години. Когато се установи, че икономиката е произвела повече от първоначално очакваното, това означава и по-висока база за данъчни и осигурителни приходи. Така се стига до преизпълнение на приходите спрямо планираното, посочи още той.