Не е необходимо да бъде активиран Член 4 от НАТО дори и при новата ситуация, това заяви военният ни министър Димитър Стоянов след новите удари в Черно море. С колегите от Турция и Румъния се договорехме за по-добра осведоменост и своевременност при подаването на информацията. Черно море така или иначе се превърна в зона на конфликта и са необходими допълнителни мерки. Това заяви министърът на отбраната пред журналисти Димитър Стоянов, предаде репортер на „Фокус“.

По отношение за активирането на чл. 4 от НАТО, той заяви, че такава необходимост няма дори и при новата ситуация с поредните атакувани кораби. „При провеждането на КСНС всички се обединиха около това, включително опозиционните партии“, подчерта Стоянов. Военният министър добави, че препоръките на съюзниците на България е този член да не бъде активиран.

Изключително бързо е потънал корабът HS Dignity, което значи мощна атака с надводни дронове. От 16-членен екипаж са намерени шестима, които са спасени. Останалите все още се издирват. Екипажът на „Челси 3“ също е бил 16-членен: украинци и азербейджанци. Самият кораб е плавал под флага на Малта и е бил собственост на Украйна, заяви още министър Стоянов.

„Малко след 1 часа през нощта е подаден сигнал за атака от дронове от кораба HS Dignity, потънал край Крапец. В 1:28 часа е подаден сигнал и от кораба „Челси 3“, който е бил на 17 морски мили от Варна. На помощ му се е отправил граничен катер, който е помогнал за евакуацията на екипажа. Военноморските сили веднага са изпратили фрегатата „Верни“ към инцидента. По това време тя е била дислоцирана край Бургас и предвижването й е отнело повече време. 2 хеликоптера „Кугър“ още сутринта са кацнали във военната база „Чайка“ и са излетели към района на потъналия кораб „Дигнити“, разказа Стоянов.

По време на разговора на министър Стоянов с турския и румънския му колега, който той проведе по-рано днес, е била договорена съвместна среща до края на октомври.

„Няма яснота какви са дроновете, но няма логика да бъдат украински, да удрят собствените си кораби. При тази ситуация очакванията са, че дроновете са били от руска страна“, категоричен бе той.

„Няма как ВМС да правят конвой на кораби в района на Черно море в международни води. Може да се прави само в българските териториални води. Армията ще разположи допълнително 2 безпилотни летателни системи. Ще бъдат разгърнати и допълнителни зенитно-ракетни комплекси“, каза министърът.

„Въоръжените ни сили могат да отговарят на заплаха, само при наличие на такава в териториалните води, нямаме ангажимент, задължение и права да го правим, когато става въпрос за международни води“, допълни той.

Стоянов е в парламента заради извънредно заседание на комисията по отбрана, което бе свикано още през уикенда. По програма на него трябва да се разгледа искането на правителството за закупуване на 5 нови зенитно-ракетни комплекса, което бе обявено от премиера Румен Радев на 7 октомври – ден след първата атака по кораби в българската извънредна икономическа зона на Черно море. Има планирано и изслушване по актуални теми на военния министър.

Какво предвижда чл. 4 от НАТО?

Задействането на Член 4 от Северноатлантическия договор означава, че една държава членка официално свиква извънредни консултации със своите съюзници в НАТО, тъй като смята, че нейната териториална цялост, политическа независимост или сигурност е застрашена.
Това е дипломатически и политически механизъм за ранно предупреждение и обща координация, а не автоматично обявяване на война или военна намеса.
Член 4 е консултация при заплаха, докато Член 5 е колективна самоотбрана при реално военно нападение (принципът „един за всички, всички за един“).

Кога България е задействала член 4  от НАТО

България е задействала Член 4 от договора за НАТО общо два пъти в историята си, като и в двата случая това стана в рамките на съвместни инициативи с други държави членки, изправени пред една и съща регионална заплаха:

– През март 2014 България задейства Член 4 съвместно с Полша, Литва, Латвия, Естония и Румъния. Поводът беше внезапната промяна в средата на сигурност в Черноморския регион и Източна Европа след референдума в Крим.

– На 24 февруари 2022 година – Веднага след началото на пълномащабната сухопътна и въздушна война на Русия срещу Украйна, България – заедно с Полша, Румъния, Чехия, Словакия, Литва, Латвия и Естония – официално инициира консултации по Член 4. В резултат на това НАТО засили отбранителното си присъствие по Източния фланг, включително чрез формирането на многонационални бойни групи, включително и на българска територия.

До момента страната ни никога не е активирала този член напълно самостоятелно.

Въпреки провеждащите се дискусии след неотдавнашните атаки с дронове срещу търговски кораби близо до българските териториални води в Черно море, официалната позиция на държавното ръководство остава, че към момента няма необходимост от ново, трето активиране на Член 4.

Потъналите кораби и сигналите

Димитър Стоянов каза, че първо малко след 01:00 ч. тази нощ е подаден сигнал за атаки от дронове първо от кораба, който потъна до Крапец. „Това е корабът „HS DIGNITY“, допълни той.

По думите му впоследствие малко преди 1:30 ч. е подаден сигнал за помощ от кораба „Челси-3“, който се е намирал на 17 мили от Варна. „На втория сигнал се е отправил граничен катер, който е помогнал на хората да се евакуират.

Първият кораб е потънал много бързо, това означава мощна атака с надводни дронове, от 16-членен екипаж са намерени 6 души и са спасени, останалите се издирват. Екипажът, който е бил на кораба „Челси-3″ е от 16 души украинци и азербейджанци, плавал е под флага на Малта, собственост на Украйна“, разкри министърът.

Откакто НАТО съществува (от 1949 г. насам), Член 4 е задействан официално 8 пъти: пет пъти от Турция, по веднъж от Балтийските страни, от Румъния, от България, от Чехия, от Словакия. 

Източник: Фокус