В деня, в който преди 90 години е официално открито Свищовското висше училище – 8 ноември, Стопанска академия „Д. А. Ценов“ чества патронния си празник с тържествена церемония пред паметника на своя дарител. Честването събра академичното ръководство, преподаватели, служители, студенти, представители на местната власт и официални гости, обединени от признателността към родолюбивия жест и завета на Димитър Ценов.

Тържественото събитие започна с посрещане на ректора доц. д-р Марин Маринов, кмета на община Свищов Генчо Генчев, председателя на Общото събрание проф. д-р Красимир Шишманов, заместник-ректорите и деканите пред сградата на Ректората. Под звуците на военен духов оркестър и с участието на знаменосците на Академията бе дадено начало на празничната церемония. Прозвучаха националният химн и химнът на Стопанската академия, а водещата откри тържеството със стих за Ценов:

Димитър Ценов в порив благороден

На този бряг издигнал светъл храм –

На вечната наука дом достоен,

На знанието паметник голям!

Димитър Ценов, щедрият дарител,

Към бъдещето пратил благослов.

И името му ще огрява дните

На този град на младостта – Свищов!

Сред специалните гости на празника бяха още проф. Александру-Лучиян Маноле – ректор на Университет „Артифекс“ – Букурещ и носител на почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Стопанската академия, проф. Диана Петкова – председател на Съюза на учените в България, Росен Маринов – директор Дирекция „Култура и културно наследство“ при община Свищов и член на академичното настоятелство.

Тържествено слово по повод патронния празник произнесе заместник-ректорът доц. д-р Здравко Любенов. В обръщението си към академичната общност и гостите той определи празничния ден като специален момент, в който минало, настояще и бъдеще се събират в едно съкровено чувство – признателността. В словото си доц. Любенов подчерта, че зад деветте десетилетия академичен възход, научни постижения и хилядите дипломирани студенти стои делото на един човек – Димитър Апостолов Ценов. Той припомни, че Дарителят не е бил просто успешен търговец и предприемач, а визионер, който е осъзнал, че просперитетът на един народ се гради със знание, просвета и стопанска култура. С безпрецедентния си дарителски жест Ценов предоставя цялото си натрупано състояние – над 5 милиона тогавашни златни лева – за основаването и поддръжката на Висшето търговско училище в родния си Свищов. В своето завещание от 1 септември 1912 г. той определя този акт като изпълнение на едно от най-светите си задължения към Отечеството. „Той не поиска паметници приживе, не поиска слава или признания. Той поиска бъдеще за родната наука и стопанство. Вложи труда и капитала на целия си живот в една кауза, която да надживее самия него и да пребъде във вековете. И успя!“, подчерта в словото си заместник-ректорът, акцентирайки върху непреходното значение на дарителската кауза.

Деветдесет години след откриването на висшето училище развитието и авторитетът на Стопанската академия са доказателство за далновидността на нейния патрон. През десетилетията тя се утвърждава като просветен и научен център и като средище за подготовка на икономическия елит на България. Според доц. Любенов делото на Ценов е не само повод за гордост, но и изключителна отговорност за преподавателската общност – да отстоява високите стандарти на образованието, почтеността в науката и духа на съграждането.

В знак на признателност към Дарителя пред неговия паметник бяха поднесени венци и цветя от ректора и академичното ръководство, кмета на община Свищов, абсолвентите, дипломиращи се в ОКС „магистър“, преподаватели, студенти и служители.

Честването на патронния празник завърши с традиционното литийно шествие до параклиса „Св. св. Петър и Павел“, където пред гроба на Димитър Ценов бе отслужена панихида.

Както призова в словото си доц. д-р Здравко Любенов, шествието бе не просто традиционен ритуал, а жива верига от признателност, която свързва поколенията. Всяка стъпка по пътя към вечния дом на Дарителя бе отплата за неговата щедрост и символично обещание, че Свищовската академия ще продължи да пази и развива неговото свещено дело.