По повод днешния 27 юли, когато БПЦ почита Успение на Св. Климент Охридски и Свети Седмочисленици – Свети Кирил и Методий, и учениците им Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, и предложението за конституционна промяна за приемане на 24 май за национален празник, ще споделя конспективно някои непретенциозни мои размишления.
Какво знаем за българската азбука и писменост, и за нейните създатели? Откога датират култовете и празниците, свързани с тези просветители? Къде са погребани техните тленни останки?
1. Не са малко изследователите, които откриват връзка между глаголическата азбука и знаците от балканска неолитна писменост, ползвана от древното население по нашите земи, няколко хилядолетия преди Христа.
От т.нар. „прабългарски руни“ (от надписи в Плиска, Мадара, Преслав), които вероятно имат връзка с писмените знаци на древните местни обитатели на Балканите и Северното Причерноморие, също се откриват идентични графични знаци с по-късната глаголица (Л, Г, Ж, П, Р, Ф, Щ, Е, Ш). Някои изследователи смятат, че Св. Константин Кирил Философ, създавайки глаголическата азбука за населението във Византийската империя, директно заема графични знаци от руническото писмо на древни народи. Новосъздадената азбука е адаптирана съобразно фонетичните особености на езика на населението, което обитава границите на империята. Например някои от ранносредновековните руни са идентични с глаголическите букви като подобни графични знаци не са откривани в нито една азбука.
Кирил Философ вече използва създадената глаголица и за мисията си, свързана с покръстването на западните славяни по поръка на моравския княз Ростислав. А след смъртта му Климент Охридски създава кирилицата по поръчение на княз Борис – Михаил I, като неговата книжовна дейност, свързана с християнизирането на българите, се развива в югозападните български земи (областта Кутмичевица , дн. Северна Македония, Гърция и Албания). Кирилицата е най-близо до съвременната азбука на българите. На 24 май обаче в България отдаваме почит към създателите на глаголицата. Празникът е обявен за официален в българския календар. В продължение на векове кирилицата и глаголицата се използват заедно, като най-дълго глаголицата се използва в Хърватия – до 17 век, като за последно глаголическото писмо се среща в манастирите.
2. Почитта към създателите на азбуката и ранните книжовници е голяма още по време на Първото Българско Царство.
Знаем за това благодарение на творбата «О писменах» – «За буквите». Там като създатели на азбуката и преводачи на евангелието са посочени Кирил и Методий. По-късно, почитта към нашите книжовници е все още жива, както разбираме от създадените през XII и XIII век творби на Теофилакт Охридски и Димитър Хоматиан. Споменати са Светите братя Кирил и Методий, а също учениците им Горазд, Климент, Сава, Наум и Ангеларий.
По време на османското владичество паметта и почитта към Солунските братя и техните ученици потъва в забвение. Най-първо се възстановява паметта за тяхното дело през XVII -ти век – в „История на България“ от католическия архиепископ Петър Богдан, сетне от Христофор Жефарович. Делото на Кирил и Методий заема особено важно място в „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. По-късно принос в популяризирането на Св. св. Кирил и Методий имат Васил Априлов, Иван Богоров и др., последвани от много възрожденски будители и просвещенци. Освен обаче, че отново се възражда паметта за светите братя, фактите по отношение на техните мисии и авторство на азбуката се изопачават или подменят под влияние на различни външни и конюктурни фактори. Разпространяват се както неверни, така и причудливи тези за произхода на солунските мисионери, за създаването на азбуката и техните мисии. Раковски например пък е твърдял, че кирилската азбука е съществувала няколко века преди Христа и е била „азбука на българите в империята“ и че всъщност Кирил и Методий създават кирилицата под влияние на гръцката азбука. Култът към двамата светци е възроден през XIX век и върви възходящо през цялата епоха на Възраждането. Техните образи се появяват върху икони, църковна стенопис по храмове и манастири, върху щампи и книги.
Възрожденски поети и будители – Христо Ботев, Добри Войников, Иван Вазов, създават стихотворения в тяхна чест, които се запяват като песни.
След въвеждането на грегорианския календар през 1916 г., 11 май остава като църковен празник на Светите равноапостоли Кирил и Методий, а 24 май – като Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.
3. Къде можем да се поклоним днес пред паметта на великите просветители и учители, автори на кирилицата, която ползват българите и други народи?
Гробът на Свети Константин Кирил- Философ се намира в базиликата „Сан Клементе“ в Рим.
Счита се, че гробът на Свети Методий се намира в катедралата в село Микулчице, в Чехия, в близост до някогашния средновековен християнски център Велехрад. Смята се, че именно в този район на Великоморавия архиепископ Методий е развивал през IX-ти век своята мисионерска дейност.
Гробът на Свети Климент Охридски се намира в манастира „Свети Климент и Пантелеймон“, на хълма Плаошник в Охрид.
Гробът на Свети Наум е в манастира „Свети Наум“ на югоизточния бряг на Охридското езеро.
Според покойния проф. Божидар Димитров, мощите на Свети Горазд стоят неоткрити в манастира „Свети Горазд“ в Берат, Албания. Според него, в същия манастир се намира и гробът на Свети Ангеларий. За последния дом на двамата светци указва икона със Свети Седмочисленици в същия манастир в Берат, се аргументира историкът.
Мощи на Свети Климент Охридски са донесени в църквата „Свети Седмочисленици“ в София, в храма „Свети Климент Охридски“ в Пловдив, и в манастира “Света Богородица” във Верея, Гърция.
И така, с предложението за конституционна промяна на националния празник, би било добре сме наясно със стройна концепция: коя точно графична система на двете азбуки почитаме и съответно кои нейни автори? И още – дали на 24 май (според грегорианския календар) ще се организират държавни поклонения на гробовете на всички тези създатели на двете азбуки и просветители (освен на гроба на Св. Константин Кирил Философ) , тъй като се намират извън пределите на България?
Апропо, а на 27 юли дали някой ще припомни делото на учениците на Кирил и Методий, които създават и разпространяват кирилицата, изпълнявайки държавната задача на българския владетел Свети Цар Борис-Михаил?
И нещо любопитно: почти липсва традиция държавите по света да избират за свой национален празник дата, свързана с културната или просветната им еманципация.
Автор: Ана Минева
