Стефан Купичков е треньор и състезател в Таекуондо клуб „Инвикта“ в Горна Оряховица. Тренира източни бойни изкуства близо 20 години. През последните години възпитаниците на клуба печелят много престижни турнири и състезания.

– Г-н Купичков, от кога тренирате бойни изкуства?

– Бойните изкуства вече са се превърнали за мен в начин на живот,  тъй като тренирам почти от две десетилетия. От малкото лицензирани международни инструктори съм и съм носител на черен колан в стила таекуондо, карате и айкидо.  За мен спортът е един от големите добродетели, тъй като изгражда много качества. Не само физически, но и духовни, защото източните бойни изкуства, са повече учение за духа, разбира се и за тялото. Изгражда самоконтрол, дисциплина и най-вече овладяване на критични ситуации.Създава една вътрешна увереност, че няма пречка, която да преодолеем по пътя си.

– Разкажете ни повече за клуб „Инвикта“? Скоро станахте републикански шампион като дадохте личен пример на своите състезатели.

– Клуба, който представлявам, е регистриран в Министерство на спорта и е официален представител на  Българска федерация по таекуондо.  А аз лично притежавам една от най-високите треньорски степени  в този спорт – главен треньор. Клубът наброява близо 200 човека. В състава му са деца от 5 години, мъже и жени до 45- годишна възраст. Клубът провежда тренировъчна състезателна дейност на територията цялата област,  а по- специално в Горна Оряховица, Долна Оряховица, Лясковец и Велико Търново. Скоро ще подготвяме състезатели и в Свищов. Възрастовата група включва деца и юноши, тренираме в олимпийската версия на таекуондо, която е първа категория олимпийски спорт. Съответно с възрастовата група над 18 години, усилено тренираме спорта кикбокс.

– Кои са най-престижните турнири и състезания, на които сте имали възможността, освен умения, да представите и Горна Оряховица като град, който развива източните бойни изкуства?

– Започнахме през 2018 година, с участието си в един от най-големите форуми за таекуондо на Балканския полуостров. Той се проведе в Букурещ, Румъния. Аз бях поканен в щаба на националният ни отбор, а двама мои състезатели бяха избрани от Българската федерация по таекуондо, да представляват България и Горна Оряховица на това голямо и важно за нашият спорт събитие.

Радослав Шабанаков и Ивайло Йорданов се доказаха над близо 300 състезатели от десет държави. Смятам, че успяхме, тъй като спечелихме първо и второ място във възрастовата група клас А и клас Б. Представихме се успешно и на ежегодния турнир организиран от Негово превъзходителство Джънг Джингю, посланик на Република Южна Корея. Там извоювахме купа за първо отборно място при мъжете, както и купа за първо отборно място при кадетите.

Цветелин Дурчев, Цветан Цветков, Христиан Ангелов и Николай Млеченков се прибраха у дома с златни медали. Съответно аз и моя помощник треньор Пламен Николаев, бяхме представители на клуба, в категория мъже и се завърнахме с шампионски титли от дивизиите си.

Друг важен за нас и подготовката ни турнир беше Sofia Open. Спечелихме купа за първо отборно място при мъжете и второ отборно място при юношите. Георги Патриков допринесе най-много за купата с обрат, като се наложи над пет състезатели в неговата категория.

Малките по мащаб турнири ни донесоха още успехи, в това число пет купи за първо отборно място при кадетите. Нашият отбор е един от най-добре представящите се сред гилдията в България с изявени състезатели.

– Какви приоритети си поставяте за новата 2019 година и възможно ли е участие на местния клуб по таекуондо „Инвикта” на следващите олимпийски игри?

– Ние сме доста амбициозни и полагаме изключително големи усилия да се представяме на добро ниво, както в национален, така и в европейски мащаб. Приоритетни са участията ни в националните, балканските и европейските първенства. Също основна задача е и да привличаме на нов потенциал за клуба, в лицето на онези млади хора, които все още се лутат в избора си за извънкласни занимания, ако щете хоби…Което, повярвайте ми, може само да доизгради една личност като учим нашите възпитаници, освен на спорта, в който сме най-добрите, но и на добрите практики във взаимоотношенията им с връстници, родители и приятели.

Рано е да говорим за олимпийски игри, но не е невъзможно. Това е и още едно направление, в което съсредоточаваме нашите усилия, а именно да учим младите хора на търпение, самообладание и че няма невъзможни неща, стига да положиш правилните усилия и да намериш правилният треньор.

– Случвало ли Ви се да използвате уменията си извън залата?

– Няколко пъти съм предотвратявал сбивания, но никога не ми се е налагало да използвам уменията си. Защото според мен бойните изкуства и спорта са за залата, а не за паважа. Агресията няма място във взаимоотношенията с нормални и трезво мислещи хора. Разумният човек ще предпочете кимоното пред юмрука. Това е и моя призив към всички, които ще се докоснат до този спорт някога.

„Силният човек е не този,  който те поваля на земята, а този, който може да те изправи на крака, след като си паднал!”