След като серия от мощни земетресения удари Турция, експерти дадоха съвети за действия при подобни ситуации и обясниха доколко са сигурни сградите, в които живеем.
„Слава Богу, достатъчно далеч сме от Източно-Анадолския разлом. Почти 1000 километра ни делят от там, така че въздействие върху нашите локални сеизмични източници не би трябвало да има и няма да има”, увери доц. Ирена Александрова, ръководител на секция „Сеизмология“ при НИГГГ-БАН. И макар у нас да се наблюдава затишие на силните трусове в сравнение с миналото, това не дава гаранции, че сме застраховани от силно разлюляване на земята. Доц. Александрова обясни, че у нас стават редовно леки земетресения, които разтоварват разломната структура.
Инж. Димитър Куманов, който е строителен инженер-конструктор и е бил доброволец при обследването след пернишкото земетресение, заяви, че дори при силно земетресение някои сгради имат шанс да оцелеят. В България обаче не бил правен анализ за сигурността на сградите при евентуално подобно бедствие, уточни експертът.
„Никой не може да каже на колко по Рихтер ще издържат. Това, което е по-рисково, се наблюдаваше в района на Перник, където къщите са строени от местни майстори”, допълни инженерът. По думите му при новото строителство масово има пропуски и се правят компромиси със сигурността. При панелните сгради обаче било заложено много добро поведение при сеизмични въздействия. Проблемът при тях бил, че вече са реконструирани в сравнение с първоначалния си облик.
И правилата, които трябва да знаем при земетресение. Първото правило – не бягате при земетресение. Безопасните места са под врати на носещи панели, под врати, под маси, ако са стабилни, казаха експертите. За разлика от болниците, които са обследвани и имат паспорт за сигурност, все още у нас не е приключил процесът за издаване на паспорт за сигурността на жилищните сгради.
