Независимо дали Владимир Путин ще вкара войските си в Украйна или не, той за пореден път изправи Европа пред най-болезнената реалност: бидейки твърде слаба, за да се защити, тя вече не може да разчита на Съединените щати да й се притекат на помощ.
Изправени сме пред реалност, в която Русия, въпреки че икономиката й е с размерите на тази на Португалия, е способна да тормози и сплашва континента благодарение на енергийните си запаси и готовността си да проектира огромна военна мощ.
Разбира се, всяко руско нахлуване в Украйна би струвало на Русия цяло състояние и вероятно би имало изтощителни последици за нея. Малко вероятно е инвазията да е предпочитаният от президента Путин вариант. И все пак, в тази игра на „ходене по острието на бръснача“ има и друга реалност. Ако Русия нахлуе в Украйна, разходите за Европа ще бъдат също толкова опустошителни. Това ще принуди зависимите от газ европейски държави да търсят скъпи алтернативи и да инвестират милиарди в инфраструктура – от газопроводи до специални хранилища. Освен това Русия остава ключова дестинация за износ и доставчик на други ресурси освен нефт и газ. Помислете за доставките на титан!
Докато Кремъл отдавна подготвя постепенно отделяне от Европа, обратното остава немислимо за повечето европейци. Докато значителна част от руското население би подкрепила интервенция в източната част на Украйна, гражданите на много европейски държави трудно ще приемат войници да умират за нещо, което те смятат за чужда на тях, периферна страна: Украйна.
Безброй пъти съм чувал високопоставени европейски бизнес лидери да симпатизират на ръководството на Путин, до такава степен, че човек остава с впечатлението, че те са по-привлечени от силното руско ръководство, отколкото от западния либерализъм.
Пушечно месо
Нека бъдем справедливи. Ако на този етап европейските държави се наложи да се изправят срещу голяма руска сухопътна инвазия, много войници ще се окажат пушечно месо.
Западноевропейските сухопътни сили се превърнаха в обемист корпус на мира, като колесните им бронирани машини едва ли са подходящи за бой по калните бойни полета в Източна Европа, огневата им мощ не може да се сравнява с руската, а командната и комуникационната им инфраструктура е силно уязвима за огромните възможности на Русия за водене на електронна война.
Преследването на лошо оборудвани терористи е едно, а изправянето пред огромна конвенционална армия, готова на саможертва – съвсем друго.
Много европейски сухопътни сили се борят с комплекса на хищника от „глобалната война срещу тероризма“. Те са свикнали да имат превъзходство, поне по отношение на технологиите и огневата мощ, и изпитват огромни трудности да си представят, че нападателят от последното десетилетие може да се превърне в нападател в мащабен конфликт. Цялото стратегическо мислене в това отношение се е насочило към защита; тактиката – към ограничено оперативно нападение, често дори от разстояние. Сухопътни сили като руските се обучават също и на прецизни и далечни удари, но винаги съчетани с груба сила: носене на залпове от ракети и артилерия и придвижване на големи части с размерите на дивизия.
Саможертва и отслабване
Ако всичко в Европа е свързано с ефективността, въоръжени сили като руските все още очитат саможертвите и отслабването си. Изтънчените войни не съществуват в руския стратегически речник.
Европа страда от липса на всичко. Дори и да се опита да избегне участието на фронтовата линия, подкрепата отзад също няма да е много на лице. Много държави не разполагат с противотанкови ракети или запасите им от боеприпаси са опасно ниски. Усъвършенстваните изтребители, способни да пробият руската противовъздушна отбрана, все още са рядкост. Специалните сили, които биха могли да бъдат решаващ актив, са заседнали в Африка и се борят да привлекат достатъчно качествени новобранци.
САЩ бавно попълват арсеналите си с нови прецизни боеприпаси с голям обсег, но ще предпочетат да ги изпратят в Тихия океан. Те запазват значителна конвенционална възпираща сила в Европа, включваща 70 000 войници, стотици предварително разположени бронирани машини и десетки изтребители. И все пак това не е достатъчно, за да се противодейства на руско нахлуване в страна като Украйна – а Вашингтон просто не може да си позволи война с Русия сега, когато Китай е станал толкова силен.
Можем безкрайно да разсъждаваме върху това какво подтиква Русия да натрупва огромно военно присъствие на границата с Украйна, върху това как се стигна дотук, върху опасенията и фрустрациите и от двете страни.
Това, което е ясно обаче, е че навлизаме в нова надпревара в политиките на великите сили и че Европа пристига на старта не като силен, единен отбор, а като тълпа от примитивни наивни пигмеи.
Източник: БГНЕС/ Джонатан Холслаг, „EUobserver“
