Вековна традиция за багрене с растителни бои се съхранява в етнографския музей на открито Етъра. Това е била единствената технология за изработване на красиви килими, черги и облекло в бита на българина до края на 19 век. Майсторките тъкачки и екскурзоводите от музея преминаха преди дни обучение за оцветяване на прежди и тъкани с листа от дюля, глухарче, коприва. На тънкостите в багренето с листа и корени своите колеги обучи Димитрина Илиева, пенсионирана служителка в музея.
„До към средата на 19 век хората са багрели, цветовете са ги получавали от растения и тогава един англичанин и германец измислят за пръв път химическите бои, а тъй като с тях е по-бързо, по -лесно, по-силни са боите, и хората постепенно изоставят този начин на багрене с растения. От растенията се получават невероятни цветове с пастелни тонове, трайни са също, аз съм виждала в Чипровци 100-годишен килим, боядисан с растителни бои. Българката е ползвала естествени багрила от градината, каквото има- от листа от дюля правят хубави, от копривата, от стръковете на домати и пипер, разказва Димитрина Илиева. По думите й, в природата се открива цялата цветова гама от листата, стеблата и корените на различни растения и дървесни видове. “ Най- много в природата е жълтото и зеленото багрило. Трудно се получава синьото, хубавият син се получава цвят само от растението индиго, което в далечното минало в Индия са го боядисвали и са го пазели в тайна. Червеното, хубав червен цвят се добива само от растението брош- от неговите корените!“
Димитрина Илиева спазва стриктно технологията на багренето, за която е характерно, че растението се вари при температура на водата, която не трябва да е над 90 градуса.
„За 100 грама прежда ще дам рецепта: необходими са 100 грама растителен материал и 3 литра вода. За да се получат различни цветове от едно растение, от една отвара, използваме т нар „стипцовки“. За три цвята различни- стипца, син и зелен камък. Това са алуминиев, меден и железен сулфат“, разказва още Димитрина Илиева.
До края на 19 век българката е багрила с растителни бои килими, черги и апликации в носиите и е създавала красота в ежедневния бит.
Милка Кръстева, която е майстор в мутафчийска работилница в Етъра споделя, че се придържа към боядисването с естествени багрила.
„Аз, работейки дълго време с текстилни материали, се придържам към този вид боядисване, тъй като ми допада украсата на сукманите, която е нашата – тези цветя около пазвата , в ръкавната извивка, с такива естествено боядисани прежди!“ Димитрина Илиева я допълва, че навремето българите са използвали растителните бои за тъкани на килими и черги, както и за бродерии в носиите. “
Оцветената с естествени багрила прежда може да намира приложение и в различни художествени творби – пана и сувенири, посочва Милка Кръстева.
Екскурзоводите са категорични, че има тенденция българите да се връщат към корените си. Затова ще включат багренето в новите си програми.
„Определено смятаме, че ще ни бъде много полезно, тъй като все по-голям интерес има от различните видове публики към точно този тип анимации в музея, дори децата още от съвсем малки вече имат афинитет към тези неща , вижда се как се връщат към природата, било то под въздействието на своите баби , родители и т.н.“, споделя екскурзоводът Ана Александрова.
В етнографския музей ще въведат багренето с растителни бои целогодишно в детските ателиета и работилници.
Сн. Кристиян Минков
