Светослав Мишев е председател на Дипломатически клуб “Имхотеп” към Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, член на Постоянната комисия по социални и правни науки, сигурност и отбрана на Националната агенция за оценяване и акредитация. Той е и тазгодишният носител на Академичната награда на Община Велико Търново, която се връва в навечерието на студентския празник 8 декември.
Какво сподели Светослав за пътят към успеха и каква е разликата между мечтите и целите, вижте в интервюто.
– Поздравления за успеха, Светослав! Официално си носител на Академичната награда на Община Велико Търново. Разкажи повече за тази награда и как стигна до това признание?
– Благодаря ти за поздравленията! Да, радост и гордост е за мен да съм носителят на Академичната награда на Община Велико Търново за 2020-та година. Академичната награда е най-високото отличие, което може да получи възпитаник на нашия университет. Традицията датира от 2000 година, така, че аз съм двадесетият носител на тази награда. Съгласно статута й, тя се връчва на възпитаник дипломирал се същата година в която се връчва с отличен успех и научни и творчески изяви. Първо трябва да получиш номинацията на своя факултет, след това специална комисия, която включва представители на ВТУ и общински съветници от Великотърновския общински съвет разглеждат номинациите на всички факултети. Тази комисия избира кой да е носител на наградата и прави предложение до Академическия съвет на ВТУ, след това Академическият съвет трябва да вземе решение с което да номинира избрания кандидат пред Общинския съвет. Общинският съвет накрая взема решение с което присъжда наградата. Така, че за мен е чест да бъда носител на тази награда, знаейки че съм избран в конкуренция с всички колеги завършили през същата година с мен. Също така, да си носител на тази висока награда е отговорност, защото трябва да докажа, с бъдещото си развитие, че аз съм бил точният избор.
– Завършил си Хуманитарната гимназия във Велико Търново – профил журналистика и право. Защо избра да продължиш да следваш специалността „Право“ ? И на заден план ли остана журналистиката?
– Да завършил съм Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий” в Търново. С това също се гордея. В Първа гимназия, както я знаят търновци, имах изключителни учители и научих много от тях за което винаги ще съм им благодарен. Хуманитарна гимназия е най-старата гимназия в Търново, има изключителна история и там витае невероятен дух. Намира се между двата славни хълма – Царевец и Света гора. Само местоположението и създава в учениците и чувство за патриотизъм, гордост и отговорност пред историята. Има една поговорка, която всеки възпитаник на гимназията обича да казва – „Като Първа-втора няма!” и това е така. Там директор е бил Стамболов, завършил я е академик Антон Дончев, безброй са имената на славните й възпитаници и преподаватели. Мен в гимназията ме заведе любовта ми към историята, но нямаше профил история, а имаше „Журналистика и право”, така че първите ми „срещи” с правото са именно в Хуманитарната гимназия.
Първоначално мислех да уча международни отношения, но в гимназията реших, че правото е специалността, която ще ми даде най-много възможности за реализация. Избрах правото, защото от дете се интересувам от обществените процеси и как функционира държавата, а именно то ти разяснява тези въпроси. Познанията ми по журналистика ми помагат във всяко мое начинание.
– По време на обучението ти си посещавал често събития, конференции, лекции във ВТУ. На какво те научиха всички тези мероприятия? Какво ти дадоха?
– Не мога да кажа нищо конкретно, защото ако човек може да изреди какво е научил в университета с няколко изречения, то тогава той нищо не е научил.
– Основател си на Дипломатическия клуб „Имхотеп“. Каква функция изпълнява той?
– Съосновател съм на Дипломатически клуб „Имхотеп”, защото го учредихме около 15 души, включително няколко мои съученици от Хуманитарна гимназия. Идеята беше моя, тя се роди покрай голямата ми активност като ученик, когато заедно с моя приятел историк Драгомир Георгиев, който вече е доктор по история и между другото е носител на Академичната награда през 2012 г., канихме няколко дипломати в гимназията и организирахме публични лекции по различни исторически теми. Дипломацията и международните отношения са ме вълнували винаги, клубът има за цел да обединява студенти с интереси именно в тези сфери. В последствие разширихме сферите си на интереси с други социални и хуманитарни области.
Функцията на клуба е да обединява студенти, които имат високи цели за своето развитие и искат да работят активно за тяхното постигане. Патрон на клуба е Имхотеп – определен от историята като пръв човешки гений – бил е архитект, лекар и върховен жрец на Египет, всичко това бидейки обикновен човек и разчитайки само на своя потенциал. Нашият клуб обединява именно студенти, които вярват, че до къде ще стигнат в попрището, което са избрали – зависи единствено от тях.
– Какво най-много ти харесва във ВТУ?
– Че е университет на духа.
– Има ли нещо, което не ти допада?
– Не, няма нещо, което да не ми допада. В нашия университет всичко е отлично. Ако нещо не ни харесва, трябва да сме инициатори на решаването на проблема.
– Кой е най-щастливият ти момент в университета?
– За мое щастие са повече от един. Имах чудесно следване, нашата Алма матер ме дари с верни приятели и изключителни преподаватели, за което винаги ще съм благодарен.
– А най-трудният?
– Не бих казал труден, защото всичко, освен смъртта се преживява. Най-неприятният момент беше, че заради световния проблем – пандемията от коронавирусна инфекция, нашето тържествено дипломиране в Учредителното събрание, което трябваше да е през април тази година, се отложи за неопределен срок. Разбира се след толкова лекции и изпити, искам да си взема дипломата облечен в тога и да си хвърля шапката, както повелява традицията. Да сме живи и здрави вярвам, че макар със закъснение ще го осъществим догодина.
– В момента си редовен докторант по Административно право и административен процес към ВТУ. Какви планове за реализация имаш след това?
– Сега съм редовен докторант по Административно право и административен процес в катедра Публичноправни науки на Юридическия факултет на ВТУ, мой научен ръководител е изключителният юрист и доскорошен декан на факултета проф. дюн Цветан Сивков. Радвам се, че мога да се уча от такъв опитен административист. Плановете са ми да направя академична кариера в нашия университет и в същевременно да практикувам правото, надявам се в сферата на държавното управление.
– Какво е нужно днес на един студент, изпълнен с мечти, да се превърне в личността, която иска да бъде?
– Добри преподаватели, верни приятели и място с дух като този във Великотърновския университет.
– Светослав Мишев този ли е в момента, който иска да бъде?
– Днес да, надявам се утре да съм по-добър от вчера. Всеки ден трябва да се надграждаме. Древните гърци имат една мисъл – нито ден без чертичка.
– Според теб каква е разликата между мечтата и целта?
– Разликата е огромна. Мечта е нещо имагинерно, за чието постигане не си мръдваш пръста. Когато направиш първата крачка към тази мечта – тя става вече цел. Другото което трябва да направиш е просто да не се отказваш от целта си, без значение колко време ще ти коства постигането и.
– В кое вярваш – в късмета или в собствения си труд?
– Всяка крайност е грешка. Човек трябва да търси баланса във всичко. Вярвам, че човек трябва да полагат усилия, защото се знае от всички, че количествените натрупвания водят до качествени изменения. Но нищо не се случва ако нямаш известна степен късмет, шанс или както се казва просто съдбата да е с теб.
– Очакванията, които имат хората към теб притесняват ли те?
– Имам щастието никога да не съм бил притискан от очакванията на някого, например родителите ми. Винаги ме е водил моят стремеж за самоусъвършенстване, така че не, ничии очаквания не ме притесняват.
– Представи си, че се нуждая от добър адвокат. Убеди ме с две изречения, защо трябва да избера теб?
– Не ме е привличала никога адвокатската професия, но по иронията на съдбата нищо чудно някога да стана точно адвокат. Адвокатът е като лекаря – нуждаещият се отива при него, защото му има доверие поради някаква причина – дали препоръка или информация от медиите, че съответният лекар/адвокат е добър. Така че няма нужда да те убеждавам, ако си дошла при мен вече си се убедила, че аз съм човекът.
