Доброволец, прекарал десет дни в ковид отделението в МБАЛ “Димитър Павлович” в Свищов, разказа за своите впечатления от болничната обстановка и срещата със заразените специално за Таймс. бг. Георги Тодоров научава от сайт за дефицита на медицински персонал и това, че се търсят доброволци.
“Видях в един свищовски сайт , че се търсят доброволци в болницата и няма нникакви кандидати. Единственият доброволец в ковид отделението бе кметът на Свищов Генчо Генчев. От дете медицината ми е страст и реших веднага да кандидатствам.”, споделя Тодоров.
“Израснал съм със сериали като “Спешно отделение”, Доктор Хаус”, “Клиника на третия етаж”. След средното образование не кандидатствах “Медицина”, защото можех да понеса да виждам как умира живо същество- не понасям тази болка.
За съжаление, докато изпълнявах задълженията си в болницата в Свищов, станах свидетел на такива случаи. Аз съм човек, който не понася провала и не мога да се примиря, когато не може да се помогне по никакъв начин на даден човек. Но за жалост, не може да се върви срещу природата и понякога пациентите умират.
Повечето хора, които идваха в болницата, бяха стресирани. Опитвахме се да ги успокоим. Давахме им съвети да не се паникьосват излишно, защото някои бяха доста изплашени от това, което са слушали и гледали по медиите за коронавирусната инфекция. Опитвах се да им влея кураж, казвайки им, че ако са здрави духом, то никаква болест не може да ги надвие. Да пият повече течности, да дишат чист въздух, по възможност да изкарват повече на слънце, да консумират с храни, богати на антиоксиданти.
Не се страхувах от заразяване, защото мисля, че прекарах този вирус още началото на годината. Измъчи ме дълго, но се преборих с него. Убеден съм, че ако пак се заразя, пак ще го победя! За мен това е био война и се надявам веднъж да бъдем поне обединени като нация, за да се спасим от тази пандемия!
Виждах как хората не могат да дишат, изведнъж им се променяха сатурациите и не се повлияваха от никакви медикаменти. При мен също – борбата с вируса премина доста тежко – никакви антибиотици не ми помагаха. Пиех перорално, после венозно, защото не ми помагаше нищо…
Накрая всичко мина от само себе си, когато се влюбих в едно момиче. Може би заради това казват, че любовта дава криле?! Това се случи още през януари- февруари, когато още не се говореше за коронавирус. Оказа се, че тогава съм преболедувал тежка пневмония. А симптомите бяха същите, като на тези пациенти, в отделението, в което работих доскоро. На ден се измивах сигурно по 50 пъти, избягвах да си пипам лицето, очите и пр. Направи ми лошо впечатление,че някои пациенти ползваха маски за еднократна употреба, които видимо бяха използвани от седмици.
Най-лошо впечатление ми направи, че някои от тоалетните казанчета в болницата не функционират добре и след всеки пациент трябваше да ходя и да изливам с една кофа вода в тоалетната. Другият месец ще получа заплата и ще даря едно казанче на болницата.
