В държавата ни замириса на пролет с цъфтежа на първите кокичета и с разгонилите се котки по дворовете. Напече плахо февруарско слънце и държавният елит се размърда, а някои се размечтаха за политическа пролет.
На управляващите им се стори, че „може и още“ – да спечелят смазващо задаващите се европейски избори, на опозицията й замириса на власт като цвъртящи сборджийски кебапчета, кметовете се накокошиниха и зафлиртуваха с избирателите овреме, за да си вържат кампаниите наесен.
А най- тежките институции в държавата се засуетиха да вдигат рейтинг.
Разигра се председателството на парламента и започна да се изказва отривисто, а президентът насериозно се зае да стане първи фактор в иначе парламентарната ни република, да подрежда ново правителство и да дирижира партиите. И първите щъркели долетяха в Хасковско.
Става ли по-изнервен избирателят от политическия панаир?
Със сигурност е изпълнен с емоции, които кампанийно се изливат на улицата, в социалните мрежи, край отрупаните софри в къщи или по партийни седенки.
На улицата от късна есен развява трибагреници или плакати платен партиен електорат, зле замаскиран като недоволни граждани.
Социалните мрежи също врят и кипят от недоволство. Там обаче, като във всяко демократично общество, можеш да буйстваш, да псуваш, да протестираш или да вдигаш бунтове, ала какво от това? Плурализмът на мненията е белег за зряла демокрация и не прави впечатление.
Спорадични декларации или препатили приказки на сънародниците ни в чужбина пък замязаха на вода в пясък, щото българите между Дунав и Черно море недоверчиво повдигат вежди : „Не ни давайте акъл, като сте се махнали от държавата!“
Дисиденти няма, защото всеки е свободен да дисидентства и никой не го преследва.
Медиите също нерядко удрят на камък и трудно могат да вдигнат на бунт българина – информирайки, манипулирайки и подстрекавайки. От една страна, защото повечето граждани знаят коя медия каква политика изпълнява. От друга – щото социалните мрежи бързо се оказват коректив на манипулираната или сензационна информация.
„Неудобните“ медии и журналисти бяха развенчани като герои, защото лъсна, че са на нечия хранилка. Собствеността им рано или късно излиза „през девет планини в десета“ като свързаност я с някоя банка, офшорка или фондацийка.
Фалшивите новини сякаш изглеждаха да са с по-дълъг живот, ала и за тях българинът се поограмоти и почна да проверява десетките съмнителни сайтове с бомбастични имена. И вече подозрителен, трудно се лъже.
Ала пролетта не чака и котараците не спират да вият по дуварите. Както вие прегладняла опозицията. От няколко дни част от нея – БСП, вече е „мобилна“ и обикаля из майка България да пипне пулса на народа.
Как я кара народът?
Старците по селата продължават да човъркат градинките или да събират съчки, а вечер да се залостват здраво в къщурките по неосветените си улици. Който е без късмет, ще му разбият къщата, ще му вземат 10-те или 100-те лева от оскъдната пенсия и не дай Боже, ще го пребият. Обикновено роми безделници или рецидивисти.
Децата на гаснещите старци са в града или в чужбина, и селата пустеят обезлюдени. Кметовете и наместниците наглеждат самотните пенсионери и пазарят частна охрана на селото.
Мъжката част от народа в активна възраст,
без значение в Русе, Тополовград или Луковит, вечер удря ракиите и псува тежкия бит. Работи като за трима, а взема малко пари. Или взема много пари, ама плаща кредит и ще купува трета кола за в къщи- за сина. Или пък дъщерята има бал, а е поръчала роклята от Белгия и трябва да извади 1500 евро. Голяма част от активните български мъже пък са зад граница и блъскат неуморно, ала за по-големи пари. Собствениците на малки фирми едвам балансират с един крак в сивата икономика.
Жените, ах, българските жени!
Отрудени, еманципирани, със самочувствие или със смачкано самочувствие- зависи от живота, работата, партньора, шефа, родата, децата, допълнителната работа, книгите, които четат, филмите, които гледат и ФБ- групите, в които членуват. Част от тях сами отглеждат потомството, щото мъжете им са в чужбина. Други пък редом с половинките си опъват каиша наравно. Богаташките жени, които не работят нищо, пък са нищожен процент от населението и също зависят от партньора, децата, родата, приятелките, филмите и Фейсбук- културата.
Във всички случаи едно и също обединява българските жени. Те са по-интуитивни и практични от българските мъже, и са по-надеждният електорат на нов политически проект. (Прави впечатление, че никой от политическите играчи не се е замислил, че ако иска да спечели изборите, трябва да ухажва именно българските жени. Защото те са и последната инстанция, те са най- влиятелните в семейството, преди да се запъти към урните, независимо дали са майки, баби, съпруги или дъщери).
Младите, горките!
Бъхтят или учат висше, или учат и бъхтят едновременно. И те имат идеали: да си купят порше, да станат звезда от бг риалити шоу или пък да заминат в чужбина да спечелят за кратко време много пари. Или да станат „Мениджър клиенти“ тази година, нищо, че от седем месеца работят във фирмата като „Доставчик с личен автомобил“.
Градските пенсионери не се оплакват и често стигат до достопочтена възраст, надживявайки далеч по-млади от българи от тях. Причината е, че карат на кисело мляко, овесени ядки и ръжен хляб, и живеят по-здравословно.
А че българският народ става все по-болен с всяка измината година, не трябва да ни го казват от СЗО или Евростат. Заради некачествени храни, които са и най- евтини, заради полуфабрикати, алкохол и липса на спорт, заради вреден и застоял начин на живот – зад волана, на стола в офиса, на дивана, и заради това, че блъска 7/24 целогодишно.
Въпреки твърденията, че преходът ни лиши от средна класа и отвори голяма ножица между неприлично богати и много бедни хора,
в родната действителност има все още необясними феномени
Като например. В селските, па и в градските бакалийки почти задължително има дебела тетрадка за вересии. В тази библия на квартала или селото са вписани имената на пенсионери, на безработни, на местните пиянки, на самотни майки с оскъдна плата, на хорица, все смачкани от суровия живот. (Що не вземе мобилната опозиция да надникне в тефтерите, да ги поразлисти, че управляващите с нелегитимни документи не се занимават?)
И почти винаги, когато някой от сиромасите или пенсионерите намине да се разплати, на изпроводяк си тръгва от бакалията с поне десет талони на късмета и бърза към къщи, стиснал ги, сякаш пази витлеемския огън на Великден.
Оказва се, че и България е в челните места в ЕС по собствени жилища. Всеки 8 от 10 българи има собствено жилище (а в Европа са всеки 7 от 10), като общо в държавата има близо 4 милиона жилища по градовете и селата. Около 400 автомобила пък се падат на 1000 българи, като в това отношение категорично оставяме Румъния зад гърба си, при която се падат 265 автомобила на 1000 жители.
С модерен телефонен апарат могат да се похвалят и хора без никакъв доход- като ученици, безработни, социално слаби, и необразовани люде от малцинствата. А стари модели ползват само възрастните хора заради неудобството, че не разбират новата техника.
Тези парадоксални факти обаче не пречат на обедняването и разболяването на българина, и респективно на неговите тревога и недоволство.
Какво правят управляващите?
Управляващите се грижат за благото на народа. Те работят денонощно, не спират да коват закони, да правят вътрешна и външна политика, да вдигат събираемостта на данъците с тоягата и моркова, да морят малкия и среден бизнес с нови регулации и поправки в законите, да борят контрабандата или пък да сменят операторите на контрабандата.
Сред управляващите има все още лица, сравнително пощадени от обществени скандали, но има и муцуни, които не се смущават от това, че се ширят в апартаменти със символични наеми, заради което хазяите им са уредени с държавни ресурси.
Управляващите са в „диференцирани“ отношения и с едрия капитал.
От миналата година стана модно отделни особи от „големия“ бизнес да бъдат изпращани в арести с турски клозети за известно време, за да си „помислят“, а друга част да си купуват най- рейтингови телевизии, да водят преговори в тристранките и да дават акъл на министрите как да борят сивия сектор или да не вдигат заплатите на наемния труд. Първите са заклеймени като „олигарси“ и спекулантите на прехода, а вторите- като легитимни работодатели, които плащат съвестно данъците си и дават хляб на стотици семейства. Бърз поглед в близката ни история обаче показва, че съвсем доскоро и арестантите са били високи гости по международни форуми, връчвали са или получавали награди от и към държавата, финансирали са сиропиталища или читалища, и са снимани в компанията на видни държавни мъже. Което и трябвало да замисли пък „надеждните работодатели“, когато ги потупват от изпълнителната власт или прокуратурата.
Едновременно с хиперактивната работа и стахановското изпълнение на проекти, финансирани с пари на данъкоплатците от Испания, Дания, Германия , Полша, Естония и всички останали в ЕС, в това число и с нашите данъци в големия европейски бюджет, управляващите си облизват пръстите.
Всеки месец гръмва скандал със злоупотреби с държавна или европейска пара: с обществени поръчки на някое министерство за 15 луксозни лимузини, с кражби от ремонти на пътища, болници, театри, гранични огради, обновени площади, санирани блокове, та дори от шумната какафония по откриването на Пловдив като европейска столица на културата.
Какво прави опозицията?
Опозицията затяга редиците и вече сънува министерски кресла. Задаващата се пролет вече я въодушевява. Смята, че ще бъде крайъгълен камък, за да срине хлабавата политическа конструкция между ГЕРБ и Патриотите.
Макар и изразител на бедните и онеправданите, в редиците й отново дразнят неувяхващите муцуни на синове и дъщери на някогашния елит на БКП, роднини на червени олигарси, заможни люде, чиито деца учат в англоезични университети за стотици хиляди евра годишно, схемаджии, от чиито CV трудно може да се изчегъртат управленските позиции в печално фалирали банки.
И разбира се, червени шамани, политолози, журналисти със задгранични командировки от горещи точки, точили огромен паричен ресурс от държавните телевизии. Но всички те размахват пръст. И са ментори. И знаят как страда народа и как се живее с 200 или 300 лева.
Те готвят трескаво икономически програми, заклеймяват десните и фашизоидни управляващи, които все пак вдигат по малко доходите (за да се плащат редовно данъците) и имат визия как да цъфнем, и да вържем като вземат властта.
Техните програми са розови и сладки като захарен памук – а си гласувал за тях, а нищо не ти е останало в устата!
Защото с размах обещават растеж на доходите в най-кратко време и преизчисляване на пенсиите с актуалния среден осигурителен доход, безплатно здравеопазване (за здравноосигурените напълно, а за неосигурените – солиден пакет, финансиран от държавата), стимулиране на раждаемостта, инвестиции в образованието… ала не посочват ясно как аджеба, финансово ще вържат сметката.
След като напуснаха парламентарните банки червените депутати не смеят да хванат гората, а обикалят из телевизионните студиа. Българинът обаче има инстинкт, за да различи кога му разиграват скечове и кога работата е сериозна, и демокрацията е в опасност.
Следва продължение
