Апелативният съд във Велико Търново потвърди изцяло присъдата на Окръжния съд в старата столица с която подсъдимият Антон А. И. е признат за виновен в това, че на 13 октомври 2017 г. причини смъртта на двама души в Горна Оряховица по непредпазливост. Тогава младежът помете двамата пешеходци Димитър Д. и Красимир Е. на тротоар, като Димитър почина на място, а Красимир по-късно издъхна в болницата. При смъртоносната катастрофа пострада и 15-годишен младеж със редна телесна повреда. Близките на младия мъж дадоха съгласието си той да стане донор и така бяха спасени животите на четирима души.
На основание чл. 343 ал. 3, б „б“, пр. 1, вр. ал. 4, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, Окръжен съд – Велико Търново осъди подсъдимия Антон А. И. на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, които на основание чл. 58а от НК (съкратено съдебно следствие), редуцирал с 1/3 до 3 години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от 5 години (условно). На основание чл. 343г. от НК, подсъдимият бе лишен от право да управлява МПС за срок от 5 години.
Срещу присъдата пред Апелативен съд – Велико Търново бяха подадени въззивен протест и въззивни жалби от частните обвинители, с които се оспорва размера на наложеното наказание и приложението на чл. 66 ал. 1 от НК. (отлагане изтърпяването на наложеното наказание) и е образувано ВНОХД 439/2018, разгледано в открито съдебно заседание на 28 януари 2019 г.
След извършена проверка на атакувания съдебен акт в санкционната му част, въззивният съд намира протеста и въззивните жалби за неоснователни.
Съставът на Апелативен съд – Велико Търново намира, че правилно са отчетени от първоинстанционния съд обстоятелствата, обуславящи наказателната отговорност на подсъдимия, като наказанието се явява справедливо определено при превес на смекчаващите обстоятелства (чисто съдебно минало, направени самопризнания на досъдебното производство, добро процесуално поведение и изразена самокритичност и съжаление към извършеното, млада възраст, поведението след извършване на престъплението, положителни данни за личността – отличен ученик, избран за отговорник на класа, приет след деянието като студент във ВВМУ – Варна, където продължава образованието си, взимал участие в благотворителни мероприятия и инициативи) под средния размер на предвиденото в закона. При определяне на наказанието е отчетена в достатъчна степен завишената степен на обществена опасност на деянието, което е обусловило определянето му над минималния размер на предвиденото в закона. По начало обществената опасност на деянието и настъпилият вредоносен резултат са взети предвид от законодателя при определяне параметрите на санкциите. (т.е. не следва да се отчитат като отегчаващи вината обстоятелства)
Съставът намира за правилно и приложението на чл. 66 ал. 1 от НК (условно осъждане), тъй като са налице и трите изискуеми предпоставки за това – наложеното наказание е в рамките на 3 години лишаване от свобода, деецът е с чисто съдебно минало, а характеристичните данни на подсъдимия и цялостното му поведение по време на наказателното производство водят до констатацията, че поправянето му може да бъде постигнато и без да бъде откъснат от нормалната социална среда.
Аргументацията за широко разпространение на престъпленията от категорията на разглежданото, изложена в протеста и жалбите, не би могла сама по себе си да обуслови извод за необходимост от ефективно изтърпяване наказанието лишаване от свобода. Независимо, че съставът отчита наличието на ръст при този тип престъпления като безспорен факт, но съгласно чл. 36 от НК, за постигане целите на наказателната отговорност, тежестта на наказанието следва да съответства на обществената опасност на конкретния деец и деянието, при отчитане всички особености, индивидуализиращи престъпната проява.
При извършената служебна проверка на присъдата, съдът не е констатирал същата да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да дават основание за отмяната й.
Решението на Апелативен съд – Велико Търново подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд.
