146 години от обесването на Васил Левски – Васил Иванов Кунчев, Дяконът, Игнатий, Джингиби или просто Левски – едно от многото имена, с които е известен Апостолът на свободата. Левски е основна фигура в българското освободително движение. Организира Вътрешната революционна организация (ВРО) и Българския революционен централен комитет (БРЦК). Един от най-дейните българи в борбата за освобождение на България от турско робство.

„Каквото съм правил, в полза народу е“ – казва Апостола в изповедта си пред архиерейския наместник на София отец Тодор Митов в последните мигове преди да тръгне към бесилото.

В лютата зима на 18 февруари (6 февруари по стар стил) България се разделя с най-големия си герой Васил Левски. От това пагубно събитие ни делят 146 години, но въпреки времето за нас Дякона е жив!

В края на 1872 г. Васил Иванов Кунчев е заловен от заптиетата при Къкринското ханче. До последно османците не знаят кого са заловили и Левски е откаран в Търново, за да бъде разпознат. Той е охраняван само от 20 заптиета, надявайки се до последно, че ще бъде освободен от съмишленици. Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г.

Свещеникът поп Христо Стоилов разказва за последните мигове на Апостола: „Дяконът се държа юнашки. Каза, че наистина той е първият, но че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към „Св. София“, за да не видят турците, че плача, и си тръгнах.“

Минути преди да бъде обесен Левски измолил прошка от отец Тодор и от Бога, а в молитвите си да бъде споменаван като йеродякон Игнатий.

Независимо че Апостола на свободата е обесен на 18 февруари, прието е тази дата да се отбелязва в България на следващия ден 19 февруари.

Христо Ботев – „Обесването на Васил Левски“ (1876)

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

Източник: KMETA.bg.