Трети март става национален празник с указ на Държавния съвет на Народна република България от 27 февруари 1990-а година. На 5 март Деветото Народно събрание одобрява единодушно решението. През годините трети март, или датата на подписването на Санстефанския мирен договор, не спира да се отбелязва с панихиди и с молебни.
На три пъти 3-ти март е обявяван и за официален празник. Каква е историята на днешния ни национален празник и кои са били другите ни национални празници?
5 март 1990-а година. Девето Народно събрание на Народна република България.
„Моля народните представители, които са съгласни 3-ти март да бъде обявен за национален празник на България да гласуват. Решението е единодушно“. – Станко Тодоров, председател на Народното събрание.
Преди това да се случи, на 27 февруари, с указ на Държавния съвет, 3 март вече е обявен за национален празник. И е отпразнуван тържествено в Народния театър.
„Най-сърдечно ви поздравявам с националния празник на скъпото ни отечество – 3 март.“-Петър Младенов, председател на Държавния съвет на Народна република България.
Минали са едва четири месеца от 10 ноември 1989-а и от началото на демократичните промени. Дотогава националният ни празник е 9-и септември.
„Търсенето на управляващата комунистическа партия е да се намери все пак някаква общоприемлива дата за онези условия и в този смисъл преценката им е била абсолютно вярна“, посочи доц. Михаил Груев, председател на ДА „Архиви“.
На 19 февруари 1878 година е подписан Санстефанският мирен договор. За първи път честване има през 1880-а като празникът е обединен с възшествието на престола на император Александър Втори, което е ден по-рано. С указ на княз Фердинанд, през 1887-а, 19-и февруари започва да се отбелязва като ден на „Освобождението на България“.С въвеждането на Григорианския календар, за първи път празникът се отбелязва като 3-ти март през 1917-а и то вече като официален празник.
„Умоляват се господа чиновниците при Министерството на външните работи и изповеданията да присъстват на панихидата и благодарствения молебен, които ще се отслужат в сряда, 3 март, десет и половина часа сутринта в катедралната черква по случай народния празник „Освобождението на България“. Облекло- редингот, цилиндър“, посочи доц. Михал Груев.
Но кой е бил националният ни празник от Освобождението до 9-и септември?
„Рожденият ден на владетеля. Принципно в монархиите е така…С Борис е малко по-сложно, тъй като той предпочита да поставя акцента върху възшествието му на престола, което е на 5-и октомври… Някои иронизират с факта, че все още лидерът на опозицията Желю Желев, който ще стане президент, той е роден на 3 март и отново се връщаме към тази традиция държавния глава, неговият рожден ден да бъде национален празник, но това е просто съвпадение на факти“, каза доц. Михаил Груев.
По време на социализма, 3-ти март е отменен като официален празник. И все пак еднократно е честван през 1978 година, по повод 100-годишнината от Освобождението на България. Става официален празник обаче между 1987 и 1989 година. А от началото на 1990 вече е национален.
От архивите изкача и любопитен факт. На честване на Шипка през 50-те години е сниман руснакът Константин Хруцкий, който твърдял, че е участвал в боевете там, имал дори униформа. Когато обаче трябвало да опише разстановката на боевете пред историците, станало ясно, че в думите му нямало нищо вярно.
„После се оказва, че става дума за един измамник, по същество човек, който действително е изключително стар, той умира на 113 години, но в един момент си внушава, че е участвал във войната, че е присъствал там“, каза доц. Груев.
Докато се разкрие истината, Хруцкий дори бил награден с два български ордена.
Източник: БНТ
