Спасителен център за стотици бездомни животни е сгушен в безлюдно село в Еленския Балкан. Създаден от Красимира Спасова в махаличката Горска, на около 10 км от Елена, и приютява изхвърлени от стопаните или болни кучета и котки. Сред доброволци и приятели центърът е известен като „Горската приказка на Краси“, където днес се полагат грижи за повече от 600 животинки.
Красимира Спасова живяла повече от 20 години във Варна, но след като загубила свои близки, се прибрала в родния си край в Еленския Балкан, близо до природата.
„Преживях много в големия град, много трудности и съм гледала скрити по квартири 15 животни – котенца и кученца, и така живеех и непрекъснато ме гонеха от квартирите. Реших да се завърна, когато изгубих майка ми и баба ми от нелечими болести и се завърнах в бабината къща в село Тумбевци“, разказва Красимира.
Взела със себе си в Балкана домашни любимци- кучета и котки. Постепенно създала спасителен център от изхвърлени от безсърдечни стопани кучета и котки, и е посветена на тази кауза вече 15 години.
„Като не знаех, че Вселената и Господ ще ми предоставят такава задача- толкова много животни да гледам! .И намерихме село Горска, там няма нито един жител, освен мен, и къщите са полусрутени. Започнахме с приятели от Холандия и България да търсим пари, с 4000 лева купихме първа база“, допълва още тя.
В момента Красимира отглежда стотици животни в две бази, разположени в обезлюдената махала Горска.
„Средно са между 300-350, понякога достигат до 400, котенцата бяха много…сега са средно 200, но повечето в приятели. Коне също имаме 12, спасяваме ги, когато ги карат на кланница, като ги използват в дърводобива и остареят. Частично една фондация ни помага, колкото да събере една трета от храната. ..благодарение на приятелите от Горна, Търново, София, но сме толкова малко за този голям проект..всяко едно животно изяжда поне един чувал, когато са бебета, идват консерви, когато са старци, идват консерви…минимум 5000 лева!“
Краси казва, че познава по-голямата част от своите питомци, повечето имат имена. Животните не са злонравни, напротив – посрещат дружелюбно и се радват на всеки гост.
Красимира не може да се откъсне от центъра нито ден. Помагат й няколко приятели и доброволци, които се редуват в грижата за животните.
„Почнах да помагам да я свързвам с ветеринарни лекари, намирам по-евтини материали – за ремонти, за оградите, контактувам с фирмите- трябва да има на място такъв човек, към клиники трябва да се караат животинки, за кастрация, има такива хора, емпатията при тях е силно заложена….Нейната мисия е – всичко, което би могло да се спаси, да се спаси!“, разказва приятелката й Павлина Пенчева.
„Не мога да гледам някой да страда, дори да е човек, не само животно….Когато се завърнах на тумбевци- имаше тел, която се е впила в дървото – аз я подминавам, нямам клещи, ден и нощ мисля за това дърво, докато не я извадя тази тел, и да си поема въздух!“, признава Краси.
Красимира Спасова признава, че не може да превърне спасителния център в приют, тъй като трябва да е с изградена инфраструктура и екип, а затова е нужна мащабна инвестиция. Разчита на милосърдни хора за изхранването им и вярва, че грижата за животните е възвишена кауза.
