За единадесета поредна година хиляди гости от страната и чужбина се събраха във възрожденска Елена за празника на едно от най-прочутите български мезета – еленския бут. От векове в балканския град няма къща, в която деликатеса да не се приготвя, а старите майстори разказват, че уникалният му вкус не се дължи на сложна рецепта, а на специфичния климат, характерен за само за този район.
Подготовката за празника в Елена започна още призори с демонстрация на пърлене на прасе на трап.
„По стара традиция още в древни времена, пали се огъня, прави се трап, на трапа се слагат върлини и касапите започват да дърпат от едната страна, от другата, докато се опърли хубаво. И ще се покаже вече по-нататък как се оформя бута, как се вади малка и голяма рибица, бон филе, врат. Интересното е, че едно прасе изхранва за цяла година семейството. А за да стане едно прасе хубаво, трябва да изяде най-малко 500-600 килограма фураж, разказа касапинът Антон Антонов.
В Елена разказват, че от векове приготвянето на еленски бут е съпроводено с редица обичаи. Категорични са обаче, че най-голяма тънкост е сушенето.
„Най-важното е майсторлъка, а от там качественото българско месо, което се използва за еленския бут. Технологията на производството, добре да се осоли, да съхне и да зрее бавно поне една година. Нарязването то е вече друга технология, трябва да е тънко, като вестник, обяснява тънкостите на приготвяна не деликатеса шеф Мартин Трухчев , който се слави като един от майсторите на еленски бут.
„В Елена климатът е така специфичен, има едно течение, което е благоприятно за съхненето на бута.“, допълва Трухчев.
За празника в Елена дойдоха и гости от цялата страна. Сред тях са Павлина и Огнян Теофилови, които дошли в Елена час от Белослав.
„Човек не трябва да забравя корените си, духа, пламака в сърцата, българското, не трябва. Докато може да се предава на младите и има кой да го задържи в душата и сърцето България ще я има.“, казва Павлина Трифонова, гост на празника.
„Защото малко, или много затриват нашите традиции, което не е хубаво, но дано дълги години да си правят тази традиция и да показват на хората какво правят.“, споделя и Иван Теофилов.
Общината и производителите на еленския бут вече са предприели стъпки, вкусният деликатес да стане защитено географско название.
„Работим заедно с министерството на земеделието и храните за защитено географско название „Еленски бут“. Процедурата е сериозна, но може би до година две ще може да се похвалим и с това.“, споделя кметът на Елена Дилян Млъзев.
Шеговито в Елена напомнят още, че прочутото мезе не е кръстено на елен, а на носи името на един от най-красивите балкански градове. Заради живописната природа, възрожденският дух и славата му на екологичен район в последното десетилетие Елена се утвърди и като водеща туристическа еко дестинация.
