„В книгата представям събития, които показват механизмите, по които работи българската дипломация, българските специални служби, военното и цивилно разузнаване, контраразузнаването. Романът има няколко измерения, чисто литературно, политическо, дипломатическо, обществено, дори и криминално-увлекателно, се обърна към присъстващите в залата Борис Борисов.
„Основата на повествованието е върху събитията, произтекли в българската дипломатическа мисия в Йемен, в периода 2011-2013 година, съвпаднали с броженията в целия арабски свят, известни като „Арабска пролет“, които започнаха като движение за сваляне на диктаторските режими в тези страни. Процесите в някои от тях продължават и до момента, но з съжаление в някои от тези държави и досега ситуацията е неясна, такава държава е и Йемен.“
Той определи Йемен като една от най-интересните и автентичните арабски страни, от която са тръгнали вълните на арабското нашествие, с уникални природни забележителности. „Една трета от държвата е разположена върху високопланински плата. Тя е и със самобитна архитектура. Отправна точка за събитията в романа е опита за отвличане на българския дипломатически представител тогава, разказа още Борисов. „Променил съм повече от имената в книгата, въпреки че и отрицателните, и положителните герои имат своите реални прототипи, и в българските и в чуждите служби, и в МВнР, и във всички ешалони в арабските институции. Романът носи не случайно заглавието „Посолство“, нечленувано, тъй като обобщава ситуацията в българските мисии по света. Много от колегите, които прочетоха книгата, казаха: „и при нас беше така, макар с други хора, и други имена. Повече от вас може да са чели „Мисия Лондон“, при мен тази нотка която е по-комична, е по-съкратена. Романът описва и всички проблеми, с които се сблъскват нашите дипломатически представителства в чужбина, както и как решават някои драматични въпроси и как това се отразява на българските граждани, които живеят в тези държави.“
Борис Борисов отговори на десетки въпроси от залата – относно официалната армия на Йемен, влиянието на съседни държави върху Йемен, общественото устройство и традициите на тази страна. Интерес бе регистриран и към движението на йеменските хути.
„Движението хути е направление на шиитския ислям, зайдити, корените на този конфликт са в зората на исляма, както е в християнството – католицизъм и православие, но и в наши дни в тези две течения в исляма имат големи противоборства. В Близкия изток съществува т. нар. „Шиитска дъга“- това са големи общности, живеещи на територията на Иран, Ирак, Ливан, Йемен и др. Техните доктрини са доста екстремистки, въпреки, че се поддържат от лидера на тези групировки – Иран, йеменските хути не са толкова послушни като другите последователи. Някои път указанията на Иран не се спазват, те действат на своя глава и затова тези акции през последните месеци с търговските кораби в Червено море, не срещнаха откритото одобрение на Техеран. Как ще се развият нещата там, не мога да прогнозирам, знаете, че районът стана още по-взривоопасен след събитията през последната седмица, но наистина не се обръща внимание на населението на тези страни, което страда реално“, обясни още авторът. Той коментира и влиянието на различни държави в региона.
„Южен Йемен беше под съветско влияние и след промените, които настъпиха в социалистическия лагер, те се изтеглиха оттам, а след 90-та година се състоя обединението на Южен и Северен Йемен и президентът, вземайки властта, всъщност маргинализира Юга и това създаде условия постоянно да има напрежение в населението на тези части. Руснаците се изтеглиха, предадоха базите на йеменската армия и даже на родните пазари до мойто заминаване можеше да се купят щик за калашник, каски и др. А сега други държави създават бази и това е жалко за региона. Бойците на хути са известни с това, че са доста диви, мародерстват, спускат се от планините, мобилизирани от религиозните си водачи и градското население се плаши, като се появи такава вълна. През последните 4 години се забелязва рязко активизиране на всички тези ислямски фундаменталисти и засилен фанатизъм и не можеш да видиш жена на улицата без плътно закрито лице с фередже. А в повечето арабски страни след събитията от Арабската пролет, вместо да се получи чаканото от тях демократизиране, резултатите са по-скоро негативни“, поясни още посланик Борисов.
Присъстващите продължиха със своите въпроси и след проявата, и получиха автографи от Борис Борисов.
