Ръководството на Община Горна Оряховица уважи честването по повод 144 години от рождението на Атанас Буров в едноименната Професионална гимназия по лека промишленост и икономика. На празника присъстваха кметът инж. Добромир Добрев председателят на Общинския съвет Даниел Костадинов, заместник-кметът Йорданка Кушева, председателят на Постоянната комисия за младежта и спорта в Общинския съвет Димитър Николов, общински съветници, общественици. На честването за годишнината на известния български финансист, дипломат и политик присъстваха бившият директор на училището и почетен гражданин на Горна Оряховица Илия Стефанов, настоящият директор Георги Иванов, учители и ученици.
Възпитаници на училището припомниха накратко мястото на Буров в българската история, като разказаха за живота и делото на видния горнооряховчанин.
До края на годината в Горна Оряховица ще бъде издигнат паметник на Буров, а предложението предстои да бъде гласувано от общинските съветници, каза пред присъстващите кметът инж. Добромир Добрев.
Пред единствения за сега паметник на Атанас Буров в Горна Оряховица, който се намира в двора на училището, бяха поднесени венци от името на ръководството на ПГЛПИ „Атанас Буров“, от Община Горна Оряховица и от политически партии.
Атанас Димитров Буров е роден в Горна Оряховица на 30 януари 1875 г. Учил е в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово. Завършил е право и икономика в Сорбоната – Париж през 1903 г. После е учил в Швейцария и Англия. Владеел е до съвършенство няколко езика. Ръководил е финансовата група на Българската търговска банка. Бил е изтъкнат банкер, политик и държавник – участвал в 7 правителства. Многократно е бил народен представител. Участвал е в основаването на Демократическия сговор, бил е един от лидерите на Народната партия. Бил е доброволец в трите войни 1912-1918 г.
До края на живота си е останал родолюбец. На два пъти (през 1941 и 1944 г.) отказал предложения на Британската легия в София да напусне родината си и да отиде на пълна издръжка да живее в Англия.
“Народният” съд през 1945 г. го осъжда на строг тъмничен затвор. после е интерниран в Дряново. През 1947 г. се застъпва против смъртната присъда над Никола Петков, вследствие на което е пратен на лагер. през 1952 г. е осъден отново на 20 г. затвор. Умира в затвора на 15 май 1954 г.
Признат е за почетен гражданин на Горна Оряховица през 2000 г.
