Кирил Милушев е на 24 години от София. Завършил е НБУ,  в Департамент “Театър” в класа на Елена Панайотова. Макар и толкова млад, вече се е снимал в родното кино: в сериалите „Дяволско гърло“, „Столичани в повече“ и в нашумелия  филм с Мария Бакалова “Жените наистина плачат”. Театралните му роли са в спектакъла “Медея”, реж. Десислава Шпатова, “Шахнаме: Сказание на Зал”, реж. Елена Панайотова, “ГАЛА”: танцов пърформанс” концепция и дизайн: Жером Бел, “Сън в лятна нощ”,  реж. Елена Панайотова, “Добре дошли в България”,  реж. Антоанета Петрова, “Градът HOTSPOTS.TOURFORMANCE.”,  реж. Възкресия Вихърова и др.

От юни т.г. е част от трупата на МДТ “Константин Кисимов”. Дебютира със спектакъла “На изток от рая” по Джон Стайнбек,  режисура и драматизация: Бойко Илиев. В момента репетира с нова роля в спектакъла “Не сме от тях” по текстове на Чудомир, режисура и драматизация: Невена Митева.

– Кога за пръв път се докосна до магията на театъра и как реши да избереш актьорската професия?

– За пръв път се докоснах до магията, за съжаление много късно (поне аз така мисля), чак в седми клас, когато моят класен ръководител ме заведе на театър. Все още не мога да намеря конкретна причина защо реших да се занимавам, то просто се отключи в мен и реших да последвам сърцето и душата си. Магия! За мен всеки започнал и занимавайки се с изкуство, неговото начало се случва с магия!

– Имаш ли свои учители и вдъхновители в професията?

– Аз имах огромния късмет по време на цялото си обучение в НБУ да бъда съпътстван и обучаван не от учители, а от вдъхновители! Така че за мен мои вдъхновители са: Снежина Петрова, Цветана Манева, Ася Иванова, Антоанета Петрова, Анна Пампулова, Татяна Соколова, Възкресия Вихърова и Елена Панайотова. Това са жени, които ме научиха и дариха с магията на театъра и по-точно- как да създавам светове от словото!

– Кой знаменит актьор/актриса най- много те впечатлява?

– Актрисата, която не само ме впечатлява, но ме и вдъхновява, и ме научи, че мечтите се сбъдват, е Снежина Петрова! Човек с огромна душа и сърце, „звяр” на сцената!

– Трудно ли е на младите актьори да се развиват днес в България?

– Всяко начало е трудно! Ако не беше, то нямаше да е специално. Трудно е, но с много работа, характер и вдъхновение, нещата се случват по най-прекрасния начин!

– Разкажи ни повече за твоята роля в нашумелия филм с Мария Бакалова „Жените наистина плачат“?

– За да не разкривам много ще кажа, че тя е доста специална. Ключова, но много специална за мен, защото когато снимахме филма, аз бях II- III курс студент и да си партнирам с такива жени, за мен беше сбъдната мечта и чест! Интересното беше, че когато снимахме моята сцена, само ние знаехме какво се случва, всички други останали бяха случайни минувачи и тъй като сцената беше доста провокативна, имаше реална опасност да ме набият ….оппа, издадох вече прекалено много! За това отидете да го гледате! Това е филм, който вълнува и докосва наистина много!

– Сподели за своите роли в спектаклите на „На Изток от Рая“ и „Ние сме от тях“ по Чудомир, които се играят в МДТ?

– Дебютната ми роля на Арон в “На изток от рая” е изключително специална за мен, не само като първа професионална роля, ами и това, че този герой дотолкова „влезе“ в мен, че ме и научи на много неща като наивност и чистота.

Самият сюжет на романа и начинът, по който е изграден спектакъла, не търпят фалш или поза, което беше доста приятно. Да се научим да бъдем дотам в ролите си, че зрителят да не усети разлика и да го пренесем в онова време… Мисля, че се получава, защото много пъти в края публиката плаче или се нуждае от няколко минути, за да се върне в реалността. Докато търсех и изграждах ролята, изкарвах много време по детските площадки! А защо ли? Може да разберете, когато дойдете да гледате постановката!

А за новата ми роля на кръчмар в спектакъла “Не сме от тях” с режисьор Невена Митева, ми предстои здрава подготовка, защото за нея трябва да изляза от комфортната си зона и да се върна доста назад във времето, за да успея да пресъздам уникалния свят на Чудомир. Героите там са добродушни и чисти българи, които постоянно си погаждат номера, но дори и те не са с лоши намерения. Една приятна комедия, зад която разбира се, стои доста голямо и сериозно послание. Тук ролята ми е главна и за това ще ми бъде много интересно, трудно и вдъхновяващо да се справя с нея!

– Имаш ли вече фенки, почитателки, които те преследват?

– Все още не съм срещал, но ако имам такива, могат свободно да се свържат с мен!

– Обичаш ли да ходиш в клубове, каква музика предпочиташ?

– Обожавам да ходя в клубове! По този начин бягам от света и си почивам. Чрез танци, силна музика и приятели! Музиката, която слушам е хаус, а по-конкретно всичко, което издава моят любим и вдъхновяващ лейбъл “World up”. Доста често, да не кажа винаги, ходя по техни участия поради вдъхновяващите диджеи, които са част от него, а и заради страхотната музика, която създават!

– На какво те учи театралното изкуство?

– На много неща ме учи. Някои от любимите ми уроци са, че процесът е важен, защото по време на изграждането на един спектакъл (живот) е важно какви натрупвания ще направиш. От тях зависи изграждането на ролята. Е, та не е ли това като в реалния живот? Крайната цел е ясна, но пътят е важен! Научи ме да обичам и да бъда себе си! А другите неща ще си ги запазя в тайна!

– Какво ще пожелаеш за Новата 2022 г. на нашите читатели?

– Пожелавам най-вече здраве, защото това е най-важното! Да бъдат обичани и да обичат, освен околните и себе си! Сбъднати мечти и да ХОДЯТ НА ТЕАТЪР!