С държавни и военни почести България изпрати Вежди Рашидов. Поклонението се състоя в Народния театър „Иван Вазов“, над чийто вход е спуснато траурно знаме. Да се поклони дойде президентът Илияна Йотова, която прегърна съпругата му Снежана край ковчега в театралното фоайе – двете семейства бяха приятели от дълги години.

Цялата парламентарна група на ГЕРБ пристигна, за да изпрати своя бивш колега и съмишленик, като единственият отсъстващ беше лидерът Бойко Борисов. Вместо него, да си вземе сбогом с Рашидов дойде бившата му колежка от ГЕРБ, сега конституционен съдия, Десислава Атанасова. Почит отдадоха и други конституционни съдии, депутати и президенти. Пред театъра се изви опашка от желаещи да се поклонят – близки, колеги, творци и непознати граждани.

На поклонението присъстват председателят на НС Михаела Доцова, вицепремиерът Иво Христов, министърът на културата Евтим Милошев – и тримата бяха посочени от правителството в комисията по организиране на погребението на твореца и политика Вежди Рашидов.

Край ковчега в залата на театъра са конституционните съдии Атанас Семов и Янаки Стоилов, президентите Георги Първанов и Росен Плевнелиев.

Рашидов беше депутат от ГЕРБ в седем парламента, председател на 48-ото Народно събрание и два пъти министър на културата – от юли 2009 г. до март 2013 г. и от ноември 2014 г. до 2017 г. Именно заради факта, че е оглавявал парламента, по закона за държавния протокол поклонението му е организирано с държавни и военни почести.

Творецът почина след кратко боледуване на 6 ноември тази година, а погребението му ще се състои в тесен семеен кръг.

„Господин Рашидов реши и си тръгна на 6 ноември. Днес сме тук, за да го изпратим именно в храма на българската култура и на българското изкуство, защото това е човекът, който е гениален скулптор, съвременник, който със своите ръце и с това, което е издялал със своите ръце, прославя навсякъде по света България“, заяви председателят на парламента Михаела Доцова, цитира я БТА.

„България е признателна за творчеството, което ни остави Вежди Рашидов и с голяма благодарност за всяка негова стъпка, за всеки негов издялан камък, за всичко, което остави в българското творчество. 74 години той извайваше със своите ръце, но и 74 – със своята душа. Той направи всичко възможно, за да опази българската култура“, каза още Доцова.

Тя допълни, че 74 години Рашидов намираше начини, с които да прослави всичко българско и в исторически, и в съвременен план навсякъде в България. „Господин Рашидов имаше най-голямото сърце. Той беше приятел на всички. Той винаги протягаше ръка и колкото и трудно да му беше, той рядко мислеше за себе си, предимно даваше на останалите“, каза още председателят на парламента.

„Освен голям български общественик, оставил следа и в българското общество, господин Рашидов остави дълбока следа в българската политика, защото той остави за културата не само издяланото с ръцете, но и с политическите решения, които мъдро отстояваше в периода, в който два мандата бе министър на културата, няколко мандата бе народен представител, но и в 48-то Народно събрание пое тежката задача за политическата и обществената отговорност и ръководи парламента“, каза още Михаела Доцова.

„Много трудно е и днес и занапред да се говори за Вежди Рашидов в минало време. Ние, обикновените хора, преминаваме през света тихо, често пъти на пръсти, но има и хора сред нас, които оставят след себе си много дълбоки следи, Вежди Рашидов е от вторите. Не само дълбоки след в бронза, в камъка, в глината, а и в човешките отношения“, заяви президентът Илияна Йотова, цитирана от БНТ.

Тя добави, че се разделяме не само с големия български скулптор, с политик, с общественик, с държавник. „Днес се разделяме с цяла една епоха в българската култура, която той изпълваше изцяло със своето присъствие, със своята критична мисъл, с често пъти отправени към нас оценки, които може би не ни харесваха, но знаехме, че са искрени, защото идваха от човек, от творец, в който беше вградена цяла една вселена и който безгранично вярваше в силата на изкуството„, отчете Йотова.

По думите й Вежди Рашидов създаде вечно изкуство. „Направи, така че от глината, от бронза, от камъка създаде памет, създаде памет, която носи славата на България и тук и далеч зад границите на страната ни“, каза Илияна Йотова.

Министърът на културата Евтим Милошев призна, че от днешната си позиция разбира колко трудно му е било на Рашидов в същия стол преди време. Милошев напомни за наследството на твореца като ръководител на културното ведомство. „Вежди остави ярки свидетелства след себе си като „Квадрат 500“ или Музея на социалистическото изкуство. Той показа на света тракийските царе с над 1600 артефакта в Лувъра, заведе хор „Йоан Кукузел“ в „Нотр Дам дьо Пари“, каза Милошев.

На опашката да се поклонят се наредиха и много творци и представители на артистичната гилдия – Теодосий Спасов, Хайгашод Агасян, Калин Вельов, Андрей Слабаков. Последно „сбогом“ дойдоха да си вземат Тодор Батков, деканът на Юридическия факултет проф. Даниел Вълчев, бившият служебен премиер Марин Райков и бившият депутат от ДПС Рамадан Аталай.

Да се поклонят дойдоха и ръководители на културни институции и медии, а сред тях – директорът на БНР Милен Митев и председателят на СЕМ Габриела Наплатанова.

Рашидов е роден в Димитровград, е син на известната народна певица Кадрие Латифова, наричана „Славея на Родопите“. След смъртта на майка си през 1962 г., когато е на 11 години, живее и учи в сиропиталището в с. Студен кладенец, Хасковско.

През 1970 г. завършва Художественото училище за изящни изкуства „Илия Петров“ в София, а след това и специалност „Скулптура“ в Художествената академия в София при проф. Димитър Даскалов. От 1978 г. участва във всички национални изложби в страната, както и в представителни изложби в чужбина. През 1985 г. заминава за Франция, след като печели конкурс за творческо пребиваване в „Сите дез ар“ в Париж.

Приживе Рашидов се разочарова от политиката и я напусна преди три години, за да се концентрира изцяло върху голямата си любов – изкуството. Това стана, след като парламентът гласува предсрочно оставката му като председател на 48-ото НС на 1 септември 2023 г. Рашидов напусна Народното събрание, както и партия ГЕРБ, в която беше член на Изпълнителната комисия, и скъса изобщо с политиката.

За 70-годишнината си отвори своя галерия, наречена на него – „Вежди“, която е подарък от съпругата му за рождения ден.

Автор е на статуетките за призовете „Сирак Скитник“ на Българското национално радио, „Златна роза“ на фестивала на българския филм във Варна, „Полицай на годината“ на Министерството на вътрешните работи и наградата за наука „Питагор“ на Министерството на образованието и науката.

Обявен е за народен художник на Турция и за почетен гражданин на Армения. Произведения на Вежди Рашидов се намират в почти всички галерии в България, както и в частни колекции и музеи по света.

Сред тях са музеят „Пушкин“ в Москва, фондация „Лудвиг“ в Кьолн, Националната галерия в Ереван, музеят „Манцу“ в Хачиджи, колекция „Корита“ в Токио, музеят „Стасис“ в Отару, фондация „Арт Диалог“ в Париж, музеят „Тилсен“ в Канада, Националната галерия в Анкара, Музеят за модерно изкуство в Палма де Майорка, Музеят на Израел в Йерусалим, галерия „Уфици“ във Флоренция, Музеят на конната цивилизация в Токио, музеят „Арсенал“ във Венеция, Скулптурният парк на Министерството на външните работи на Кипър, фондация „Серра“, фондация „Кетглас“ и музеят „Дзинтай“ в Пекин.

През април 2019 г. посланикът на Армения в България Армен Саргсян връчва на Вежди Рашидов специален сертификат за оказаната от него помощ след земетресението в арменския град Спитак през 1988 г. Заедно с художника Георги Трифонов Рашидов дарява приходите от тяхна изложба в Индия и Париж за пострадалите от бедствието.  Почетен гражданин е на Кърджали, Мадан, Димитровград, Правец и София.

Източник: Дир. бг, сн. Булфото, БТА