Във вторник сутринта в Израел отвориха избирателните секции за едни от най-важните избори в историята на страната. Основният въпрос е дали Бенямин Нетаняху, най-дълго управлявалият министър-председател на Израел, ще остане на власт, или страната ще поеме в друга политическа посока.

Това е първото национално гласуване след атаката на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г., при която бяха убити над 1200 израелци, а 251 души бяха взети за заложници. Последвалите войни в Газа, Ливан и Иран мобилизираха израелското общество, но задълбочиха международната изолация на страната.

За много избиратели изборите са възможност да потърсят отговорност за провала на 7 октомври, да определят бъдещето на сигурността и да решат как да бъде разпределена тежестта на военната служба.

Правителството на Нетаняху разчиташе на крайнодесни и ултраортодоксални партньори, които насочиха страната към по-националистическа и религиозна политика. Самият премиер стана първият действащ израелски министър-председател, изправен пред съд по обвинения в корупция. Опитите на правителството му за съдебна реформа, ограничаваща правомощията на Върховния съд и други механизми за контрол върху властта, предизвикаха масови протести през 2023 г.

Основният избор пред израелците е дали да продължат този политически курс, или да го променят. Резултатът обаче може да остане неясен седмици наред заради сложната система за формиране на управляващи коалиции.

Кои са основните кандидати и кой води?

Израелците гласуват за партийни листи, а не за отделни кандидати. От десетките участващи формации в 120-местния Кнесет влизат само тези, които преминат изборния праг от 3,25%. Според представените данни в изборите участват 36 партии, а социологическите проучвания предвиждат между 11 и 13 да получат места.

Основните политически сили са дясната партия „Ликуд“ на Нетаняху и новата центристка формация „Яшар“, оглавявана от Гади Айзенкот, бивш началник на Генералния щаб на израелската армия.

Последното проучване на Канал 12 отрежда на Айзенкот 23 места срещу 21 за „Ликуд“. Според Канал 14 обаче партията на Нетаняху може да спечели 30 места, а формацията на Айзенкот — около 20. В директните сравнения за премиерския пост Айзенкот също има преднина.

За съставяне на правителство са необходими най-малко 61 депутати. Според повечето проучвания блокът на Нетаняху — „Ликуд“, крайнодесните партии на Бецалел Смотрич и Итамар Бен-Гвир и две ултраортодоксални формации — би получил между 49 и 55 места.

Опозицията включва Айзенкот, бившия премиер Нафтали Бенет, бившия министър на отбраната Авигдор Либерман и Демократическата партия на Яир Голан. Бенет и Либерман обаче не са подкрепили Айзенкот и имат собствени амбиции за премиерския пост.

Евентуално опозиционно правителство може да се нуждае от подкрепата или въздържането на арабските партии, но няколко опозиционни лидери изключват подобно сътрудничество. При липса на мнозинство са възможни правителство на малцинството, коалиция на националното единство, продължителна политическа безизходица или нови избори.

Кои фактори могат да решат вота?

Резултатът може да зависи от няколко хиляди гласа и от това кои малки партии ще преминат прага от 3,25%. Гласовете за формации, останали под него, не водят до парламентарни места и могат да променят баланса между политическите лагери.

Особено важна е активността сред палестинските граждани на Израел, които съставляват около 20% от населението. На изборите през 2022 г. тя е била 53,2% при 70,6% обща избирателна активност. Сега социолозите очакват арабската активност да надхвърли 60%.

Няколко партии от лагера на Нетаняху, включително „Религиозен ционизъм“ на Смотрич и нова дясна формация, оглавявана от Офер Винтер, са застрашени да останат извън парламента. Друга нова партия, свързана с резервисти и икономически въпроси, също се движи близо до изборния праг.

Значение може да има и вотът на израелците в чужбина. Според официалните данни над 11% от имащите право на глас — около 810 000 от общо 7,3 милиона души — живеят извън страната. Израел допуска гласуване от чужбина само за определени категории, включително дипломатически персонал, затова хиляди израелци планират да се върнат в страната, за да гласуват лично.

Икономиката, сигурността и военната служба

Въпреки продължаващите конфликти разходите за живот са сред основните притеснения на избирателите, особено на младите хора.

Според проучване на Канал 12 21% от анкетираните определят икономиката и разходите за живот като основен приоритет. Следват военната служба на ултраортодоксалните мъже със 17%, провалът на 7 октомври с 14% и войната с Иран с 10%.

Сред избирателите на коалицията на Нетаняху войната с Иран е водещ проблем с 21%, докато сред опозиционните избиратели 28% посочват провала на 7 октомври.

Проучване от септември на изследователския център Achord към Еврейския университет показва, че 58% от хората на възраст между 22 и 34 години ще се ръководят от разходите за живот и цените на жилищата при гласуването. За 36% водещи са въпросите на сигурността.

В края на кампанията Нетаняху постави икономиката във фокуса на вниманието. В интервю за Канал 10 той заяви, че Израел трябва да се подготви за евентуални международни банкови санкции заради политиката си спрямо израелските селища на Западния бряг.

Военната служба също е ключов въпрос. Докато повечето еврейски граждани подлежат на задължителна служба, ултраортодоксалните мъже традиционно се ползват с широко освобождаване заради религиозното си обучение. Коалиционните партньори на Нетаняху искат тази практика да продължи.

Израелската армия твърди, че не ѝ достигат над 12 000 военнослужещи, а резервисти служат по стотици дни годишно в условията на многофронтови конфликти. Всички опозиционни партии обещават по-широко участие във военната служба.

Как 7 октомври променя политическата картина?

Нетаняху, изградил кариерата си върху обещания за сигурност, беше премиер при атаката на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г. Той отказа да поеме лична отговорност и отхвърли призивите за държавна анкетна комисия, която да разследва пропуските в сигурността. Опозицията превърна липсата на отчетност в централна тема на кампанията.

За Айзенкот въпросът има и лично измерение: синът му Гал, на 25 години, загина в боевете в Газа през декември 2023 г. Други партии включиха в листите си опечалени семейства и близки на бивши заложници, както и резервисти, участвали в бойните действия в Газа и Ливан.

Какво означават изборите за палестинците?

Правителството на Нетаняху беше сред най-твърдолинейните в историята на Израел по палестинския въпрос. Министърът на финансите Бецалел Смотрич настояваше за разширяване на израелските селища на окупирания Западен бряг и подкрепяше задържането на данъчни приходи, предназначени за Палестинската автономия — мярка, която според критиците застрашава финансовата ѝ стабилност.

Министърът на националната сигурност Итамар Бен-Гвир подкрепи законодателство за смъртното наказание, затегна условията за палестинските затворници и беше критикуван за недостатъчни действия срещу насилието на израелски заселници.

И двамата се противопоставят на създаването на палестинска държава, подкрепят израелски селища в Газа и настояват за разширяване на израелския контрол над Западния бряг. Смотрич иска отмяна на споразуменията от Осло и разпускане на Палестинската автономия, а Бен-Гвир е призовавал за емиграция на палестинци от Газа и Западния бряг.

Ако Нетаняху се върне на власт със същите партньори, този курс вероятно ще продължи. Бен-Гвир заяви, че ще поиска поста министър на отбраната.

Евентуално опозиционно правителство обаче не би означавало радикален обрат. Айзенкот също отхвърля създаването на палестинска държава, а опозиционна коалиция вероятно ще включва десни партии, които се противопоставят на значителни отстъпки.

Въпреки това кабинет без Бен-Гвир и Смотрич би могъл да предприеме по-решителни действия срещу насилието на заселниците, да се дистанцира от призивите за изселване на палестинци и разпускане на Палестинската автономия и да прояви по-голяма готовност за сътрудничество с международни инициативи.

Независимо от резултата остават нерешени ключови въпроси: разоръжаването на „Хамас“, възстановяването на Газа и възстановяването на законността и реда на Западния бряг.

Какви са международните последици?

Войните в Газа и Ливан, конфликтът с Иран и нарастващото насилие на заселниците поставиха Израел в една от най-трудните дипломатически ситуации от десетилетия насам.

Нетаняху е обект на заповед за арест от Международния наказателен съд по обвинения, свързани с предполагаеми военни престъпления в Газа. Това ограничава възможностите му да посещава редица европейски държави.

В понеделник комисия на ООН заяви, че Израел продължава да извършва геноцид в Газа въпреки постигнатото с посредничеството на САЩ примирие през октомври миналата година. Израел отхвърли обвиненията като част от „кампания за дезинформация“.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп подкрепи Нетаняху преди гласуването, но обществените нагласи в САЩ са по-неблагоприятни. Проучване на Pew Research Center от март 2026 г. показва, че 60% от пълнолетните американци имат отрицателно мнение за Израел, а 59% имат малко или никакво доверие в Нетаняху по международните въпроси. Глобалното проучване на Pew за 2026 г. отчита сходни нагласи в повечето от изследваните 36 държави.

Няколко западни държави, сред които Обединеното кралство, Франция и Канада, признаха палестинска държава и предприеха санкции или търговски ограничения срещу израелски селища и лица и организации, свързани с насилието на заселници. Бен-Гвир и Смотрич също са обект на лични санкции и ограничения за пътуване в няколко западни държави.

Преизбиране на Нетаняху със сегашните му партньори вероятно би засилило международния натиск. Правителство, оглавено от Айзенкот или друга опозиционна фигура, може да подобри отношенията с някои европейски правителства и с Демократическата партия в САЩ, особено ако предприеме по-решителни действия срещу насилието на заселниците.

Това обаче едва ли ще промени изцяло международното положение на Израел. Основните опозиционни кандидати не предлагат фундаментален обрат в политиката по сигурността и външните отношения. Едно ново правителство би могло да възстанови част от дипломатическата свобода на действие на страната, но трудно би започнало на чисто.

Източник: Дарик нюз