Постижима цел ли е провеждането на президентски избори в Украйна

Преди повече от две години в Украйна трябваше да се проведат президентски избори. Това не се случи, причината за което е ясна – войната с Русия. Днес, въпросът кога украинците отново ще отидат до урните става все по-остър. Външният натиск и вътрешното недоволство подхранват дебата, но сраженията не стихват и представляват огромна пречка пред свободното гласуване. Междувременно, ако все пак подобен вот бъде организиран, социологическите проучвания очертават оспорвана надпревара, в която преизбирането на Володимир Зеленски далеч не е гарантирано.

Изборите, които не се състояха

По силата на член 103 от Конституцията на Украйна, продължителността на президентския мандат е пет години. Зеленски положи клетва на 20 май 2019 г., като избори трябваше да се състоят на 31 март 2024 г. Руската инвазия, започнала в края на февруари 2022 г., обаче, промени условията, при които функционират украинските институции. Въведеното военно положение активира редица ограничения и отложи провеждането на президентския вот. Тук трябва да се направи едно важно уточнение: въпросното решение е част от Закона за правния режим на военното положение. Член 108 от Конституцията пък предвижда държавният глава да изпълнява правомощията си до встъпването в длъжност на неговия наследник. Именно тази разпоредба осигурява приемствеността на властта. Следователно, изтичането на петгодишния мандат на президента не означава автоматично освобождаване на поста или предаване на правомощията на председателя на парламента. Тезата на Москва, че Зеленски е загубил своята легитимност, тъй като през 2024 г. не е имало избори, пренебрегва този важен механизъм.

Отлагането на вота първоначално имаше широка вътрешнополитическа подкрепа. През ноември 2023 г. парламентарните сили постигнаха съгласие той да се организира след отмяната на военното положение, като се вземе предвид, че е необходим и период за подготовка. Политическото споразумение не включва определянето на конкретна дата или посочването на краен срок, в който да бъдат проведени изборите. То на практика отразява опасенията, че евентуална предизборна кампания ще изостри разделенията, докато армията се сражава, а милиони украинци са далеч от домовете си. В същото време, няма как да се отрече, че колкото по-дълго продължава извънредният режим, толкова по-важен става въпросът как да бъде гарантирано функционирането на държавните институции без да се пренебрегва необходимостта гражданите отново да получат възможност да избират управляващите си.

Между сигурността, вътрешното недоволство и външния натиск

Най-сериозният проблем пред провеждането на избори несъмнено е сигурността. Секциите, опашките пред тях и сградите, в които ще бъдат преброени бюлетините, могат да се превърнат в лесни мишени на руски удари. От особено голяма важност е да се осигурят условия за гласуване както на милионите украинци, които живеят зад граница, така и на вътрешно разселените хора. Особено сложен е въпросът за онези избиратели, които се намират в окупираните от Москва територии, където Киев не може да организира свободен вот. Според ЕК, основни приоритети са защитата на правата на разселените и военните, обновяването на избирателните списъци, противодействието на кибератаки и дезинформация и гарантирането на медиен плурализъм. На този фон, напрежението постепенно расте, показателно за което е изказването на бившия министър на отбраната Михайло Федоров от 18 август тази година. Тогава той призова за възстановяване на демократичния процес в случай, че скоро не бъде постигнат мир между Киев и Москва. Федоров настоя за изграждането на механизъм, който да гарантира правото на глас на военните, бежанците и хората, живеещи в районите, където сраженията са най-интензивни. Зеленски тогава отхвърли идеята за провеждане на вот с аргумента, че предизборната кампания може да раздели страната.

Натиск има и отвън. Американският президент Доналд Тръмп настоява за организирането на избори, а преди дни директно заяви, че е време Украйна да има нов държавен глава. Отговорът на Зеленски не закъсня. Той отбеляза, че ще се вслуша в призива на Тръмп, но само ако Русия приеме 60-дневно пълно прекратяване на огъня – предложение, което Кремъл впоследствие отхвърли с обяснението, че настоява за цялостно мирно споразумение. По този начин Русия едновременно оспорва легитимността на украинския президент и отказва предложението за временно примирие, което би помогнало за провеждането на избори. Що се отнася до украинското общество, то няма как да бъде разделено просто на привърженици и противници на Зеленски. Според публикувано на 5 октомври проучване на Киевския международен институт по социология, 53% от имащите право на глас жители на страната не желаят той да се кандидатира отново, но 71% са против организирането на президентски избори по време на военни действия. Това нагледно показва, че желанието за политическа промяна не променя мнението на повечето украинци, според които провеждането на вот сега крие твърде големи рискове.

Следващият президент на Украйна

Към настоящия момент е много трудно да се прогнозира кой би спечелил президентските избори, ако те все пак се проведат в обозримо бъдеще. Проучване на Future Research Foundation, резултатите от което бяха публикувани в началото на октомври, показват, че Зеленски и бившият главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна и настоящ посланик във Великобритания Валерий Залужни се радват на почти еднаква подкрепа – съответно 23,6% и 22,7%. Друго изследване, проведено от „Рейтинг груп“, дава малка преднина на Залужни от около три процентни пункта. Това означава, че ако двамата действително се изправят един срещу друг, първото място няма да гарантира победа и ще се стигне до балотаж. В този случай, социолозите прогнозират, че Залужни би събрал значително по-голяма подкрепа от Зеленски. Те допълват, че при подобен развой на събитията действащият държавен глава би загубил вота и срещу други двама потенциални претенденти за поста му – Михайло Федоров и ръководителя на президентската администрация Кирило Буданов.

Всички тези проучвания включват имената на евентуални кандидати, като това изобщо не означава, че резултатите са предрешени. По-голямата част от изследванията не вземат предвид нагласите сред украинците, живеещи в чужбина, окупираните райони и зоните на активни боеве. Залужни се радва на голяма подкрепа, но за да постигне победа, той се нуждае от стабилен екип, с помощта на който да изготви своята управленска програма. Зеленски на свой ред натрупа значителен опит и не бива да се счита, че вече няма шансове за спечелването на втори мандат. Самият той неведнъж е отбелязвал, че е готов да не се кандидатира в случай, че изборите се проведат след края на войната с Русия. Истината е, че изходът от бъдещия вот в голяма степен ще зависи както от условията за прекратяване на бойните действия, така и от това кой ще успее да изготви задоволителен план за развитието на следвоенна Украйна.