Китай изстрелва най- амбициозната си лунна мисия в к рая на уикенда
22 август 2026
Китай се подготвя за една от най-сложните роботизирани мисии до Луната. „Чанъе-7“ трябва да бъде изстреляна в 02:00 часа българско време на 24 август от космодрума Вънчан с ракета Long March 5 Y14. Основната цел е районът около южния полюс на Луната и ръба на кратера Шакълтън.
Мисията включва орбитален апарат, спускаем модул, луноход и специален летателен апарат, който ще може да извършва кратки „скокове“ между различни участъци от лунната повърхност.
Джеймс Хед, водещ учен по лунна геология в Университета Браун, определя мисията като изключително важна за бъдещите изследвания на естествения спътник на Земята, цитиран от Space.
„Чанъе-7 е най-амбициозната, всеобхватна и сложна роботизирана лунна мисия, предприемана някога от която и да е държава или организация„, заяви Хед.
След изстрелването орбиталният апарат ще прекара няколко месеца около Луната. Спускаемият модул трябва да достигне повърхността към края на годината.
Мисията има и стратегическа цел. Тя трябва да помогне на Китай да натрупа технологии и опит за първото кацане на китайски астронавти на Луната. Пекин си поставя тази цел за 2030 г.
Една от най-важните задачи на „Чанъе-7“ е търсенето на воден лед в района на южния полюс. Специалният летателен апарат ще може да се придвижва между осветени участъци и постоянно засенчени кратери.
Той използва активна система за поглъщане на ударите. Това трябва да му позволи да каца и върху наклонени участъци. Китайските учени смятат, че на Луната има значителни количества воден лед. Все още обаче няма пълна оценка на този ресурс.
„Сега Китай ще го търси. Използваме много методи – от изследване на повърхността до проучване във вътрешността на кратерите„, заяви Йе Пейдзян от Китайската академия на науките пред китайската държавна телевизия CCTV.
Спускаемият модул ще използва и нова система за навигация чрез разпознаване на ориентири. Тя трябва да подпомогне автономното кацане в сложната среда около южния полюс.
„Чанъе-7“ ще комбинира наблюдение от орбита, кацане, движение по повърхността и скачане между различни точки. Целта е да бъде проучена околната среда и ресурсите в района на южния полюс.
В мисията участват научни организации от няколко държави. Сред инструментите има оборудване от Русия, Италия, САЩ, Бахрейн, Египет, Тайланд и Швейцария. Руски инструмент на спускаемия модул ще изследва лунния прах и близката плазма. Италиански лазерен отражател ще служи за прецизни измервания.
На спускаемия модул ще бъде монтиран и компактен широкоформатен оптичен телескоп. Той е разработен от International Lunar Observatory Association и Лабораторията за космически изследвания към Университета на Хонконг.
Орбиталният апарат ще носи и камера LunaHcam. Тя е разработена съвместно от космическите агенции на Бахрейн и Египет и ще прави изображения на лунната повърхност в различни спектрални диапазони.
Друг инструмент, разработен от Тайланд, ще изследва високоенергийни частици, свързани с космическото време и слънчевата радиация.
На орбиталния апарат ще има и спектрометър, предоставен от Швейцарската физико-метеорологична обсерватория. Той ще измерва земното излъчване, наблюдавано от Луната.
Един от по-необичайните инструменти е компактната камера ILO-C. Тя ще бъде поставена върху спускаемия модул в района на осветения ръб на кратера Шакълтън.
Камерата ще прави широкоформатни цветни изображения на небето от лунната повърхност. Според разработчиците стабилната позиция на Луната може да осигури уникална гледна точка към Млечния път.
„Лабораторията за космически изследвания към Университета на Хонконг се гордее, че е партньор на ILOA в тази историческа лунна мисия„, заяви професор Куентин Паркър.
Той подчерта, че камерата може да помогне за популяризирането на лунните изследвания, астрономията и космическата наука.
Проектът е свързан и с покойния Стив Дърст, основател на ILOA, който почина по-рано тази година. Той е работил с китайски космически представители още от 80-те години.
„Гордеем се, че сме част от мисията и че помагаме за реализирането на прекрасната визия на Стив„, заяви Паркър.
„Чанъе-7“ няма да бъде изолирана мисия. Китай планира „Чанъе-8“ около 2028 г. Тя ще тества технологии за използване на лунен реголит при изграждането на бъдещи съоръжения.
Двете мисии са част от по-широката китайска програма за изграждане на Международна лунна изследователска станция.
Пекин вижда южния полюс на Луната като ключов район за бъдещото човешко присъствие. Наличието на воден лед може да осигури ценен ресурс за бъдещи мисии, тъй като водата може да се използва за производство на кислород и ракетно гориво.
Ако графикът бъде спазен, „Чанъе-7“ ще се превърне в една от най-сложните роботизирани експедиции до Луната. Мисията ще тества технологии, които могат да се окажат важни за следващия етап от китайската лунна програма – изпращането на хора до естествения спътник на Земята.
Източник: Дир. бг.

Света
Лайфстайл
Спорт