През 1994 г. трима затворници в руска колония измислят брутален план: да извършат канибализъм, за да бъдат обявени за невменяеми и преместени в Москва. Заговорът обаче взема кървав обрат, когато двама от тях се обръщат срещу третия

През 1994 г. трима затворници в руската наказателна колония УБ-14/9 в Рубцовск, близо до границата с Казахстан, измислят план за бягство от суровия и монотонен режим. Александър Маслич, Алексей Дзюба и Алексей Голузов, настанени в наказателния изолатор, са решени да напуснат килията на всяка цена. Тяхната цел е да се престорят на луди, за да бъдат изпратени за психиатрична експертиза в Москва.

За да получат диагноза за невменяемост зад решетките, мъжете стигат до бруталното решение да убият и изядат един от съзатворниците си.

• Планът придобива кървави контури

Маслич вече има зад гърба си присъди за убийството на двама души в затвора. Въпреки това групата търси начин да се измъкне. Мисълта за медицинско заключение за невменяемост им се струва най-убедителният вариант, стига да извършат достатъчно шокиращо престъпление.

Първоначално планират да нападнат нов затворник, настанен в тяхната килия. Новият обаче оказва яростна съпротива, отблъсква ги и бързо успява да си уреди преместване.

Виждайки провала на първия опит, Дзюба предлага по-драматичен сюжет: „Ами ако опитаме малко човешка плът? Канибалите ги изпращат директно в Москва.“

Маслич приема идеята възторжено. Според сведения той и преди е правил опити за канибализъм, малко преди това дори рисува върху картон изображения на разчленено тяло с надписи, че иска да изяде човек. Тъй като в килията така и не настаняват друг човек, Маслич и Голузов вземат решение да приложат плана срещу самия Дзюба.

• Убийството на Алексей Дзюба

През юли 1994 г. Маслич и Голузов нападат заспалия си съзатворник. Маслич стяга кърпа около врата му, докато Голузов го държи за краката. След като Дзюба издъхва, двамата палят импровизиран огън и започват да разчленяват тялото с безопасна самобръсначка. Пият от кръвта му, а част от органите поставят в леген над огъня.

Доколко действително са консумирали от плътта остава спорен въпрос. Публикация на руското издание Altapress от 2003 г. твърди, че и двамата са яли от месото и са пили от импровизирания бульон. Други източници сочат, че Голузов е отказал.

Маслич опитва да отхапе парче от черния дроб, но не успява да го глътне – по-късно разследващите откриват органа със следи от зъби. Разследването показва, че двамата по-скоро са симулирали канибализъм, за да шокират охраната. На сутринта Маслич посреща надзирателите с думите: „Изядохме Дзюба! Наистина!“

• Обявени ли са за луди?

Зловещата схема задейства процедурата само частично. Двамата незабавно са изведени от колонията и изпратени за психиатрична оценка, но експертизата ги обявява за напълно вменяеми.

Съдебният експерт Сергей Воронин, когото Маслич среща малко след престъплението, отбелязва, че затворникът е говорил свързано, бил е учтив и не е показвал никакви признаци на психоза.

„Колкото и да е странно, той създаваше впечатление за приятен човек“, разказва Воронин години по-късно. „Речта му беше образована, поведението – адекватно. Искаше да бъде обявен за невменяем и беше изградил цяла стратегия за това.“

През юли 1995 г. съдът признава и двамата за наказателно отговорни. Голузов получава нови 15 години затвор, а Маслич е осъден на смърт. Впоследствие смъртната му присъда е заменена с доживотен затвор. Той излежава наказанието си в известния затвор „Черният делфин“, където умира през 2015 г. при неизяснени обстоятелства.