Най-тъжният ден от православния календар – днес е Разпети петък. Божият син е разпънат на кръста, за да изкупи човешките грехове, а християните съпреживяват мъките му.

В храмовете у нас се изнася Плащаницата и се отслужват Царските часове. Първо духовниците, а след това вярващите се покланят пред разпятието и минават под Плащаницата в знак на смирение.

Православните християни се прекланят пред саможертвата на Божия син. В Троянския манастир се очаква да дойдат стотици вярващи, за да запалят свещ и да минат под Христовата плащаница.

„Църквата ни води по пътя на страданието, по пътя към болката, към кръста, към гроба, но и към живоносното Възкресение на нашия Спасител – Господ Исус Христос. Вчера съпреживяхме отново да видим Христос на кръста, отдолу неговата майка и Св. Йоан Богослов. Днес, вървейки, ще стигнем и до плащеницата, където ще го видим в гроба, но и утре вечер – ние знаем, че ще го видим и възкръснал“, каза йеромонах Елисей.

В навечерието на Великден патриарх Даниил отправи призив за смирение, вяра и отказ от суетата. „Този най-тъжен ден със сигурност е тема какво трябва да помним при християнството, какво трябва да знаем за делата на Спасителя и за какво да бъдем молители“, каза патриарх Даниил.

По думите му в този ден се проявява склонността на човека да съди. „Това е склонността, която има всеки човек, от времето на грехопадението на нашите прародители – да съдим, да се мислим за много праведни, за много знаещи. Това се проявява в кулминацията – да произнесем съд над Бога, да осъдим праведния Съдия“, подчерта той.

Според него осъждането на Христос е било заради това, че се е направил равен на Бога. В същото време, по думите му, Светото писание ясно свидетелства за божествената същност на Месията. „Пророк Исайя го нарича Бог крепък, отец на вечността“, посочи патриарх Даниил.

Той подчерта, че Словото Божие ясно говори за Месията – като Бог и като човек, роден от девица и потомък на цар Давид. По думите му истинската храна за човека не е земният хляб, а жертвата на Христос. Той отбеляза, че и днес, 2000 години след тези събития, кръстът остава символ на вярата по целия свят. И допълни, че именно кръстът напомня за жертвата на Христос и за спасението на човечеството.

Вярванията зад Разпети петък

Според християнската традиция това е ден на пълно смирение – вярва се, че дори земята „скърби“. Затова не се върши никаква тежка работа, не се пере, не се шие и не се чисти. Народното поверие гласи, че всяко действие, свързано с труд, е неуважение към Христовата жертва.

Едно от най-силните вярвания е свързано с минаването под Плащаницата – символичния гроб на Христос. Смята се, че който мине под нея с искрена молитва, ще бъде здрав през годината и ще се освободи от грехове. В някои райони хората минават три пъти – за здраве, прошка и благополучие.

Съществува и традиция да се пази пълно въздържание от храна – най-строгият пост през годината. Някои вярващи не приемат дори вода до залез слънце, като израз на съпричастност към страданията на Иисус Христос.

Интересен обичай е, че на този ден не се бие камбана – вместо това в храмовете се използва дървено клепало. Тишината символизира траура и скръбта по разпнатия Божи син.

В народните вярвания Разпети петък се свързва и с пречистване – смята се, че водата има особена сила. Ранното измиване на лицето или къпането в река носи здраве и защита от болести през цялата година.

Въпреки скръбта, денят носи и надежда – защото след него идва Възкресението. Именно затова Разпети петък е време за размисъл, покаяние и духовно пречистване – момент, в който вярващите се обръщат към вярата си и към смисъла на жертвата и прошката.

Източник: БТВ