Архив от чатове и записи хвърля рядка светлина върху методите на Москва за проникване в опозиционни мрежи в Европа

Mалко преди Нова година през 2024 г., докато мнозина руснаци си разменят празнични пожелания, 21-годишен студент по компютърни науки в Москва получава съвсем различно обаждане.

* Видеото е архивно!

„Съдбата продължава да те пази от наказателно преследване, от армията. Надявам се всичко да се нареди“, казва гласът от другата страна. След това тонът се променя: „Не забравяй родината си. И споделяй повече информация.“

Младият мъж, наречен Иван от съображения за сигурност, се чувства заплашен, но не и изненадан. В продължение на месеци той е бил под натиск от двама служители на руските служби, които се опитват да го превърнат в информатор.

Историята му започва през лятото на 2023 г., когато е спрян на летище в Москва от агенти, представящи се за служители по „особено важни случаи“ към Федерална служба за сигурност (ФСБ).

След кратък разпит му е предложен избор:

1. да сътрудничи и да докладва за свои познати от антикремълски среди
2. или да бъде осъден на до 15 години затвор за участие в „екстремистка“ група.

Иван приема да сътрудничи, подписва декларация за мълчание и е освободен. Малко по-късно започват контактите чрез приложението Telegram.

Изтеклите съобщения, споделени с медии, показват класическа тактика „доброто и лошото ченге“.

Единият агент се държи почти приятелски, предлага помощ със следването, уверява, че може да го предпази от мобилизация и дори да уреди проблеми.

Другият използва заплахи:

„Имахме надежди, че ще ни помагаш, но явно не споделяш това желание“, пише той. В друг случай предупреждава: „Не ме карай да те преследвам.“

Агентите настояват за подробности, дори на пръв поглед незначителни неща: кой къде се намира, кой помага на руски емигранти в Европа, включително преподаватели или държавни служители.

Задачата на Иван е да възстанови контакт с активисти, напуснали Русия след началото на войната в Украйна, и да се внедри в техните комуникационни канали.

„Разбери кой е в Европа, в коя държава и кой им помага“, гласи едно от съобщенията, цитирани от POLITICO.

Тази стратегия е част от по-широките усилия на Москва да разшири мрежите си за шпионаж и саботаж извън страната, особено след като много руски дипломати бяха изгонени от европейски държави.

Според експерта по руските служби Андрей Солдатов, изграждането на такива мрежи има двойна цел:

1. събиране на информация за опозицията;
2. създаване на недоверие вътре в самите емигрантски общности, ако агентите бъдат разкрити.

„И в двата случая това е печеливша стратегия“, казва той.

Иван обаче решава да играе двойна игра. Той се свързва с активист в чужбина и започва да подава на своите „ръководители“ безобидна или подвеждаща информация.

В същото време подготвя бягството си. В началото на 2025 г. успява да напусне Русия и след сложен маршрут стига до Испания, където чака убежище.

Първоначално агентите дори не разбират, че е избягал. По-късно обаче започват да настояват да се свърже с тях:

„Защо замина в чужбина? По-добре ми се обади веднага“, гласи едно от последните съобщения.

След това контактът прекъсва.

Случаят не е изолиран. В Полша например руският студент Игор Рогов е обвинен, че е шпионирал други емигранти и местни институции, след като е бил вербуван от ФСБ още в Русия.

Според анализатори като Кирил Шамиев, руските емигранти са особено уязвими, често имат финансови затруднения, несигурен статут и близки, останали в Русия, които могат да бъдат използвани за натиск.

Резултатът е атмосфера на подозрение сред руската опозиция в Европа.

„Живеем в среда на недоверие“, казва Анастасия Шевченко.

Активисти споделят, че се чувстват врагове както в Русия, така и в чужбина, където често са гледани с подозрение.

Историята на Иван показва не само методите на руските служби, комбинация от натиск, манипулация и дългосрочно внедряване, но и по-широкия ефект от тези операции: разклащане на доверието в общности, които вече живеят под напрежение.

Както самият той казва:

„Глупаво е да очакваш всички да бъдат герои.“