Има моменти, когато една-единствена географска точка се превръща в център на глобални катаклизми. Ормузкият проток е такава точка. Този тесен морски проход, широк приблизително 33 километра в най-тясната си част, при нормални обстоятелства позволява потока от около 21 милиона барела петрол на ден – около 20% от световното потребление – както и значителен дял от пазара на втечнен природен газ (LNG), пише в свой анализ The Jerusalem Post.

Когато такава артерия е нарушена, дори частично, последствията не са регионални, а глобални.

Последните събития в Персийския залив илюстрират това ярко. Продължаващата конфронтация между Иран и Съединените щати и Израел доведе до качествена промяна: от познатата реторична заплаха на Техеран за затваряне на протока до частично прилагане на практика.

Това не беше официално обявяване на пълна блокада, а по-скоро създаване на оперативна реалност, характеризираща се с висок риск, несигурност и изключителни разходи за застраховки.

Практическият резултат е „меко затваряне“: проливът не е напълно блокиран, но е престанал да функционира като редовна световна експортна артерия.

На практика някои кораби все още преминават – но понякога само срещу плащания в размер на милиони долари, представляващи неофициални „транзитни такси“.

Много корабни компании избягват преминаването напълно, други замразяват плавателните си операции, а стотици кораби чакат от двете страни на пролива. В икономически план това представлява значително нарушаване на глобалния поток от енергия.

Петролните пазари

Непосредственото въздействие е очевидно на петролния пазар. Когато предлагането на десетки милиони барели на ден е нарушено, възниква разлика между търсенето и предлагането и цените реагират съответно.

Едновременно с това държавите от Персийския залив активират резервни механизми. Саудитска Арабия например значително увеличи потока на петрол през индустриалното пристанище „Крал Фахд“ в Янбу на Червено море. Страната дори успя да пренасочи значителен дял от износа си, възлизащ на десетки проценти от обема, обикновено преминаващ през Ормузкия проток.

Обединените арабски емирства също използват сухопътна тръбопроводна инфраструктура до пристанището Фуджейра, извън Персийския залив. А Ирак пренасочва част от петрола си през Турция към Средиземно море.

Въпреки тези усилия, заключението е ясно: в момента няма алтернатива, способна да повтори Ормузкия проток по отношение на количеството транспортни услуги, които може да обработва. Разликата между производствения капацитет и действителния експортен капацитет продължава да съществува, което води до постоянен натиск върху пазарите.

Наред с петролния пазар, пазарът на втечнен природен газ също е значително засегнат. Катар, един от водещите световни износители, зависи почти изцяло от преминаването през Ормузкия проток, за да транспортира втечнен природен газ (LNG) до пазарите в Азия и Европа.

Повредите на газовите съоръжения и липсата на оперативна непрекъснатост, съчетани с високия риск от морския транзит, намаляват ефективния експортен капацитет и могат да доведат до частично спиране на доставките.

Непосредственото значение е спад в световното предлагане, рязко покачване на цените и задълбочаваща се зависимост на ключови пазари – главно Европа и Азия – от по-скъпи алтернативни източници.

В средносрочен план, продължителното влошаване на експортния капацитет на Катар би могло да подкопае стабилността на световния пазар на втечнен природен газ (LNG) и да увеличи нестабилността на цените.

Въздействието върху енергийния пазар в Европа

Въздействието се усеща остро и в Европа. Цените на природния газ скочиха с приблизително 25% за кратък период, достигайки особено високи нива. Нестабилността на енергийния пазар се изразява в инфлационен натиск, щети за индустрията и финансова нестабилност.

В същото време морската търговия като цяло е навлязла в състояние на турбуленция. Цените на корабните горива са се повишили до около 1000 долара за тон – изключително увеличение, което засяга глобалните вериги за доставки като цяло.

Постепенно ключови центрове за зареждане с гориво в региона на Персийския залив, най-вече пристанището Фуджейра, бяха засегнати или значително намалиха дейността си. Последицата е, че други световни пристанища – от Сингапур до Ротердам – също може да се сблъскат с недостиг на корабно гориво.

Суецкият канал е допълнителен индикатор за дълбочината на кризата. Корабният трафик е намалял с приблизително 40%.

Последиците са икономиката

Що се отнася до икономиката, последиците от тази криза вече се усещат. В някои страни недостигът на гориво е толкова сериозен, че са въведени изключителни мерки, като например скъсяване на работната седмица или налагане на ограничения за зареждане с гориво на превозни средства. Това вече не са прогнози – те са ранни прояви на зараждаща се глобална криза.

Стратегически и сигурностни последици

На геополитическо ниво се оформя сложна реалност. Известно облекчаване на покупките на руски петрол, включително товари под санкции, показва готовност за заобикаляне на международните механизми, за да се облекчи недостигът.

Този ход предизвиква напрежение между западните страни и дори подкопава механизма за ограничаване на цените на руския петрол.

Едновременно с това нараства натискът за увеличаване на международното военно присъствие в Персийския залив, за да се гарантира свободата на корабоплаване, или за използване на значителна военна сила, за да се гарантира свободата на корабоплаване в Ормузкия проток.

Целта на подобен натиск е да се гарантира свободата на преминаване и да се неутрализира иранската терористична дейност срещу глобалната свобода на корабоплаване.

Структурите за военноморски ескорт, морската полиция и засиленото военно присъствие могат да се превърнат в постоянна характеристика на региона – не само като отговор на настоящата криза, но и като част от по-широка стратегическа концепция.

„Взаимна уязвимост“

В краткосрочен план Иран изглежда успява да се възползва от ситуацията. Покачващите се цени на енергията и икономическият натиск върху много страни могат, от гледна точка на Техеран, да допринесат за международния натиск за съкращаване на времето на конфликта.

Това е ясно приложение на концепцията за „взаимна уязвимост“: ако Иран бъде засегнат, световната икономика не е имунизирана.

В дългосрочен план обаче картината може да се промени коренно. Историята ни учи, че кризи от този вид водят до системна адаптация.

Вече могат да се идентифицират тенденции: увеличени инвестиции в сухопътни тръбопроводи; диверсификация на енергийните източници (САЩ, Африка, Северно море); и ускоряване на прехода към възобновяема енергия и местни източници.

С други думи, колкото повече светът се учи да намалява зависимостта си от Ормузкия проток, толкова повече ще ерозира способността на Иран да го използва като инструмент за натиск. Това, което осигурява тактическо предимство в краткосрочен план, може да се превърне в стратегически недостатък в дългосрочен.

Тест за глобалната система

Урокът не е нов. След енергийната криза от 1973 г. светът знае, че прекомерната зависимост от една-единствена географска точка е рецепта за продължителна нестабилност. Настоящата криза обаче придава на този урок нова актуалност в ерата на дълбока глобализация: геополитическо напрежение и ускоряващ се енергиен преход.

В крайна сметка, Ормузкият проток не е просто корабен път – той е изпитание. На изпитание се поставят способността на световната икономика да се справя със структурната уязвимост и капацитетът на международната система да реагира на заплахи срещу свободата на корабоплаване.

Настоящата частична блокада не е само криза – тя е и възможност: Тя е възможност за преструктуриране на световната енергийна система, така че тя да стане по-диверсифицирана, по-устойчива и по-малко уязвима на геополитически натиск.