Ивайло Калушев, сочен за основен извършител на убийствата по случая „Петрохан“, е погребан вчера на необявена церемония в Централните софийски гробища. На поклонението са присъствали около стотина негови близки и приятели.

Първоначално беше планирано погребението му да бъде в неделя, но след като съобщението се разпространи в социалните мрежи, семейството му реши да промени деня, за да могат близките да се простят с него, без да бъдат притеснявани.

В смъртния акт на Калушев за дата на смъртта е посочена 7 февруари.

На церемонията прощални думи казаха поетът Румен Леонидов и Ралица Асенова, майката на 15-годишния Николай Златков, чието тяло беше открито в кемпера под Околчица заедно с това на Калушев, съобщава Bulgaria ON AIR.

„Дали беше планирано да е точно в деня на гората – не не беше! Дали е случайно – Иво ми е казвал не веднъж, че такова нещо като случайност просто не съществува!“, написа във фейсбук Асенова. Седмица по-рано тя не присъства на погребението на сина си Николай поради разногласия с бащата как да бъде извършено то.

В социалните мрежи Леонидов публикува прощално писмо.

„Скъпи Иво, днес сме се събрали около твоето име, но не да ти кажем „сбогом“, а „довиждане“, не да ти кажем „Бог да те прости“, а да ти кажем „Здравей“, да кажем „Здравей“ на твоя извисен Дух и същина, да прошепнем „Здравей“ на твоята безсмъртна Душа, която е тук някъде около нас и ни наблюдава с разбиране и съпричастие…  

Ти тук не си сам, ти си заедно с Ивей, с Пламен, с Дечо, с Ники и Сашо… Вие сте били, бяхте и ще бъдете завинаги заедно във Висшето съзнание на Светлината, в която се събират всички просветени човешки души.

За мнозина от нас имената ви ще останат задълго като дълбоки кървави разрези върху лицето на днешното общество, и няма лесно и бързо да зараснат, нито белезите от тях скоро ще бъдат забравени. 

Макар че националното ни самосъзнание отдавна е поробено от Силите на Мрака, народът ни свикна да живее в духовен мрак, да диша не чист въздух, а тъмнина и чернота, свикна да бъде примитиви да  ненавижда различното, необяснимото, другостта.

Това общество е загърбило звездната карта над себе си, забило е поглед в земята, и гази в себе уличната кал, от която си мисли, че е създадено. 

Както казва дякон Лъвский, незаконното дете на Свободата, вие, днешните българи свикнахте да криете гузната си съвест зад моите портрети, ковете ги по стените на кабинетите си, и се кълнете, че никога няма да ме забравите, но докато търсите моя предател,вие отдавна забравихте моето дело, и го предадохте като го оставихте недовършено… 

Вие свикнахте да живеете в мрак, да бъдете част от вашия вътрешен мрак, и затова в днешната ни национална леха виреят само бурени и плевели, също рожби на мрака.

И ако случайно между тях изникне някое цветно цвете, някое различно лютиче, вие веднага го убивате в мрачната си сенчеста прегръдка, защото не прилича на вас.  

Скъпи на болката ми Иво, Ивей, Пламене, Дечо, Ники и Сашо!

Вие знаехте и знаете, че смърт няма – тя не е нищо повече от една планетарна съблекалня, където, много рано или много късно всеки от нас съблича горната си дреха от плът, жили, кости и кръв и голите ни души поемат по обратния път към Светлината, откъдето са дошли.

Там те дават отчет за земните си дела, за личните си мисии, постъпки, вдъхновения и престъпления. Там просветените като вас продължават своето духовно израстване и  усъвършенстване, защото просветлението като явление няма таван, то не е един единствен връх, който може  завинаги да изкачен и покорен. 

Този Небесен Еверест има различни имена и различните ясновиждащи нации се изкачват към Него по различни стръмни и опасни за неподготвените люде маршрути.

Особено непристъпен е този Вселенски връх за масата людоеди живеещи и сега между земляните, недостъпен е и за милионите озверели човекоподобия, за онези нещастни съществат, чиято душа е изчегъртана от нейното Лоно, от Началото на всички Начала.

Като вашите преки извършители и техните поръчители.

За тях няма да има втори живот.  Те още на знаят това, но ще го узнаят, когато ще бъде късно. 

Сега те и техните медийни съучастници ни се присмиват със злоботворната си, изгнила още в зародиш същина, но утре ще молят за милост с кървава сълзи. И векове на ред ще зъзнат в самота в космическата пустош. 

Днес за безпросветната тълпа тяхното престъпно злодеяние изглежда ненакърнимо, мнозина вярват, че  високопоставените повелители на убийствата са абсолютно недосегаеми, ала съдбата  не винаги оставя въздаянието си за утре.

И невинаги тайните на Мрака остават приживе неосветени. Ние няма да си оставим  правото на възмездие единствено с ръцете на Бъдещето.

Ние, макар и все още да сме малцинство, не сме трето качество като мнозинството в тази държава. Ние сме първо качество граждани и искаме първокачествено  следствие, първокачествена  прокуратура и екстра качествено правосъдие!   

Скъпи Иво, ти и твоите момчета, ни завещавате огромна духовна енергия, огромни количества духовна материя, за което свидетелства  реакциите на  хилядите български жени, които боледуват и съпреживяват скръбта от загубата заедно с вашите майки.

За мен това е свидетелство Свише, че господарите на Мрака не са ослепили съзнанието на всички наши сънародници, че  Свещената вродена интуиция на по-голямата част от българките е все още дишаща, все така древна и разярена. 

В бездуховното ни време вие ни завещавате и част от своята духовна храна, която ни предстои да преосмислим поотделно и заедно. Но ще ни е адски трудно – в нашата нисша цивилизация ние, и аз включително, все още делим света на „добро“ и „зло“, не можем да възприемем, че е възможно човек да утолява глада на  духа си с всичко, което реалността ни поднася — болка, радост, объркване и яснота.

Но за нас е ясно, че вие не сте самоубийци. Самоубийци са вашите джелати, те са кармични убийци на себе си и на своите родени и неродени деца.

Затова не ви казваме „Сбогом“, защото и смъртта не може да ни раздели. Оставаме завинаги заедно. От името на всички присъстващи и отсъстващи, аз ви казвам:

„Довиждане, братлета! Да са живи и здрави чистите ви души, все така неугасими, осветени и просветлени и чието вечно безсмъртие предстои. 

Бъдете! Бъдете! Бъдете!

Обичаме ви! 

Поклон пред паметта ви!“.

Източник: Труд