Един достоен българин ще посрещне 101-вия си рожден ден на 26 март. Почетният гражданин на Сухиндол Ганчо Йончев е дългогодишен учител по френски език и психология и е обучил поколения ученици. Бил е футболен треньор, хорист, читалищен деятел и е почетен  гражданин на Сухиндол. Макар и преминал през тежки житейски перипетии, днес е запазил  дух и мъдрост, и се радва на уважението на съгражданите си. 

Ганчо Йончев всеки ден се отбива в пенсионерския клуб в Сухиндол, където играе шах и карти с приятели. Дългогодишният учител се връща в спомените си назад, когато завършва в Софийския университет специалностите „Френска филология“ и „Педагогика“.

„Веднага след дипломирането ми, бях назначен през 1951 ва година за преподавател по френски език едновременно и в двете- в девическата и мъжката гимназия в град Севлиево, и бях преместен и назначен като гимназиален учител  в родния ми град Сухиндол, където в продължение на 32 години съм преподавал френски език, психология и логика. Някои френски думи и поговорки  още помня: Mieux vaut tard que jamais – „По-добре късно, отколкото никога!“

Макар и съдбата да му подарява живот от цял век, днес дядо Ганчо е напълно сам. През  годините изгубил всички свои близки

„Имам богато трудно житие и битие.. От първата съпруга, която почина съвсем млада- на 32 години, аз овдовях със седемгодишно момченце, и се принудих да потърся другарка в живота ..една моя колежка, с която преживяхме цели 59 щастливи години! Тя почина 2019 година..Почина, катастрофира и единственият ми 24-годишен син… Останах напълно самотен, никому вече ненужен, самотата е най- страшната болест!“, разсъждава той.

Днес личният му асистент Сергей и приятелите в пенсионерския клуб са тези, които му създават мигове на радост и чувството,че е нужен някому.

„Той и семейството му просто ме имат като възрастен роднина, и полагат големи грижи за мене- сутрин, ще ми каже добро утро, как спа? И ме кара в клуба – където ще убия самотата, ще поприказваме, ще погледам как играят карти!“, разказва още дяо Ганчо за ежедневието си и допълва, че по празниците е заедно с него.

Столетникът се развивал още и като читалищен деятел, хорист, треньор на местния футболен клуб. Смята, че е достигнал сто години заради активната физическа и умствена дейност, и умерения режим на хранене и почивка.

„Не съм очаквал да живея сто години! Съдбата така е решила, 9,15 си лягам, слушам последните новини и си лягам…в последните години особено, спазвам добър хранителен режим..не употребявам много солено, не употребявам тлъсто..Позволявам си чашка- две червено вино! Голям работохолик съм бил в зрялата си възраст особено! Аз извършвах завидна по размери обществено полезна културно- масова дейност! За цялата тази моя многообразна обществено полезна дейност, съм получавал много поздравителни адреси, награди отличия, грамоти!“, разказва той.

А бившите му ученици си спомнят за него с голямо уважение и топлота. Такава е бившата му ученичка Милка Попова.

„Той ми е учител още от девети клас, по френски, оттогава се познаваме, много добър- засмян, весел, двойка не пишеше! след това се омъжих, той ми стана кръстник, … стана кръстник на сина ми и снаха ми…и се уважаваме и досега!“, споделя тя.

Дядо Ганчо всеки ден чете вестници и гледа телевизия. И се вълнува от човешкото общуване и всеки жест на доброта, и внимание. А след дни се готви да посрещне 101-вия си рожен ден с мъдрост, усмивка и благодарност.