Други планове, идващи от арабския свят, възприемат по-технократичен подход към възстановяването, но също залагат на сравнително кратки срокове. Сред тях е петгодишен проект на базираната в Обединените арабски емирства група „Ал Хабтур“, който обещава да предостави 70 процента от собствеността в холдинговата компания, управляваща възстановяването на Газа, на палестинците.

Доколко е възможно възстановяването на Газа?

Колко реалистични са тези визии и доколко включват самите жители на Газа? Възстановяването на градове след война изисква време, средства и местни ресурси. Дори в Китай – държава с изобилие от ресурси и квалифицирана работна ръка – изграждането на нови големи градове рядко приключва за по-малко от двадесет години.

В Газа процесът ще бъде допълнително усложнен от факта, че там има около 61 милиона тона отломки, както и опасни отпадъци като невзривени боеприпаси и човешки останки. Всичко това трябва да бъде разчистено преди началото на каквато и да е реконструкция. По оценки на Организацията на обединените нации само разчистването на отломките може да отнеме до двадесет години.

За сравнение, полската столица Варшава преживява сходно ниво на разрушения по време на Втората световна война и са необходими четири десетилетия за възстановяването на историческия ѝ център. Сроковете, заложени във всички планове за Газа, са значително по-кратки и дори при съвременни строителни методи изглеждат трудно постижими.

Американските и израелските проекти също така не включват палестинците в планирането на бъдещето на Газа и не предвиждат консултации с местните жители и общностни организации. Това кара критиците да твърдят, че става дума за „урбицид“ – унищожаване на съществуващи култури чрез война и последваща реконструкция.

Информациите, че жителите на Газа могат да получат парични плащания от по 5000 щатски долара, за да напуснат „доброволно“ територията, както и субсидии за четири години наем извън Газа, допълнително засилват тези опасения. В същото време американският план не предлага класическа програма за обезщетение на земята за хората, загубили домовете и бизнеса си по време на войната. Вместо това им се предлага получаването на дигитални токени срещу правата за повторно застрояване на земята им.

Тези токени впоследствие биха могли да бъдат заменени за апартамент в някой от новите градове на Газа. Планът обаче предвижда и продажбата на токени на инвеститори за финансиране на реконструкцията. Съветът за американско-ислямски отношения, най-голямата мюсюлманска организация за граждански права и застъпничество в Съединените щати, заяви, че подобна „масова кражба“ на палестинска земя чрез тази схема би представлявала военно престъпление.

Със своя акцент върху участието на общностите и възстановяването на съществуващите структури планът „Феникс“ и другите арабски инициативи са поне крачка напред. Без широк демократичен консенсус за начина на възстановяване обаче е трудно да се види как гласът на жителите на Газа може да бъде реално чут.

Независимо коя визия ще надделее, историята показва, че следвоенното възстановяване е успешно, когато включва хората, чиито животи са били разрушени. Това се доказва донякъде и от Плана „Маршал“ на Съединените щати, който финансира възстановяването на редица европейски икономики и градове след Втората световна война и разчита на тясно сътрудничество с гражданското общество и местните общности