Поканата на Тръмп до президента на Косово е ясен сигнал за проблеми между Белград и Вашингтон

Скалата, под която външнополитическата стратегия на президента Александър Вучич се беше скрила, започна сериозно да се пропуква. Дъждът не само не е спрял да вали, но тъмните облаци се сгъстяват все повече и повече.

Призивът на американския дипломат Гренел към Вучич Сърбия да спре да следва пътя на проблемния Европейски съюз и да започне да следва пътя на САЩ първоначално сигурно е изглеждал като музика за ухото на Вучич и знак за признателност за политиката му от най-голямата световна сила. Последва доста неясно изявление на сръбския президент, че той е убеден, че мощта на Европа ще намалява в бъдеще, но въпреки това Сърбия ще остане на европейския път, поне до следващите избори. Бившият президент на Република Сръбска Милорад Додик не бе толкова дипломатичен. Той побърза да заяви, че подкрепя американския президент Тръмп ясно и открито.

Тогава обаче дойде отрезвяването. Оказа се, че изявлението на Гренел всъщност просто едно лично мнение на дипломат и че има сериозни проблеми и недоверие в отношенията между САЩ и Сърбия. Очевидно е, че настоящата американска администрация оценява, че Сърбия е дълбоко в руската и китайската орбита. Вашингтон е особен раздразнен от близките отношения на Белград с Венецуела (до ареста на Мадуро), Никарагуа, Куба, Иран и някои други страни, които Тръмп смята за врагове на САЩ. Към това трябва да се добави и партньорството на Сърбия и китайската технологична компания Huawei в развитието на цифровата инфраструктура, което противоречи на задълженията от Вашингтонското споразумение, сключено на миниатюрното столче пред президента Тръмп през февруари 2020 г.

Следователно идеята, че всички тези проблеми могат да бъдат заметени под килима, като се предложи „подарък“ на американския президент под формата на сградата на Генералния щаб, е повече от наивна и недостойна за традицията на сръбската и югославската дипломация. Поканата на Тръмп към президента на Косово Вльоша Османи да се присъедини към Комитета за мир ясно показва, че нещата не са добре между Белград и Вашингтон. Официален Белград вероятно не е харесал снимката от церемонията по подписването на документа за създаване на този нов международен орган, където президентът на Косово се появи редом до Доналд Тръмп.

Междувременно САЩ, според президента Вучич, са поставили две условия на Сърбия за започване на стратегически диалог, едното от енергиен характер, а другото – чисто политически. Тези искания е трябвало да бъдат обсъдени от сръбското правителство на заседание, проведено на 25 януари, но този въпрос е отложен и вместо това дискусията се фокусира върху ускоряването на европейския път на Сърбия. И това е само ден след заминаването на делегацията на Европейския парламент, срещу която представители на правителството отправиха най-лошите обиди, и два дни преди приемането на измененията на Мърдич в законите за съдебната власт, които Европейската комисия счита за подкопаващи независимостта на съдебната система и представляващи сериозна крачка назад по пътя на Сърбия към ЕС.

Външнополитическата дилема, пред която е изправена Сърбия в момента, много напомня на ситуацията отпреди няколко месеца, когато някои части от правителството поставиха пред сръбската общественост въпроса за избор между Европейския съюз и БРИКС. С други думи, между ЕС, от една страна, и Русия и Китай, от друга. Този път изборът е между САЩ и Европейския съюз. От ценностна гледна точка, заемането на страната на САЩ изглежда логичен избор за настоящите сръбски власти. Тръмп, подобно на Вучич, показва презрение към върховенството на закона, правата на човека, свободата на медиите и други принципи на либералната демокрация.

В края на краищата, най-близкият политически съюзник на Вучич в ЕС, Виктор Орбан, вече се е обявил в полза на САЩ. Няма съмнение, че идеята на Орбан, че световният ред, основан на правила, е остаряла и че единствената реална алтернатива е ред, основан на споразумения и сделки, който президентът Тръмп застъпва.  Вучич е показал завидно умение в постигането на такива споразумения и сделки, за да остане на власт. Той не е много добър в спазването на правилата, както се вижда от безизходицата, в която се намира европейският път на Сърбия. И така, какво пречи на сръбското правителство да се обърне към Тръмп и САЩ? Реалност. Сърбия е заобиколена от държави-членки на ЕС и кандидати за ЕС.

ЕС и неговите държави членки са най-големият донор на безвъзмездни средства за Сърбия. ЕС е и най-големият търговски партньор на Сърбия, а компаниите от ЕС са най-големите инвеститори, от които зависят множество работни места. Споразумението за стабилизиране и асоцииране интегрира Сърбия в Европейското икономическо пространство. Следователно Сърбия споделя обща съдба с Европейския съюз. Напредъкът на Сърбия зависи пряко от просперитета на ЕС и неговите държави членки. От друга страна, провалът на Съюза и неговата маргинализация на международната сцена непременно биха се отразили на Сърбия. Евентуалното разпадане на Съюза, което Доналд Тръмп застъпва, би отворило множество политически, икономически и териториални спорове и би потопило цяла Европа в хаос.

Независимо от различните проблеми, Европейският съюз, през своите 75 години съществуване, е позволил, по различни начини, период на мир, просперитет и благополучие, безпрецедентен в новата европейска история. Следователно, залагането срещу този проект и разчитането на някаква чужда сила е не само неразумно, но и изключително опасно. В крайна сметка Европейският съюз вече показа, че притежава ефективни инструменти за защита на своите интереси. В разгара на дебата за евентуалното присъединяване на Сърбия към БРИКС, решението на Брюксел да намали квотите и да увеличи защитните тарифи върху вноса на китайска стомана в Съюза имаше отрезвяващ ефект, който пряко засегна стоманодобивния завод в Смедерево. По този начин Европейският съюз показа, че няма да позволи зоната за свободна търговия между Сърбия и Съюза да бъде трамплин за китайски компании и техните евтини продукти да навлязат на европейския пазар.
Що се отнася до Русия, Европейският съюз наскоро прие регламент за поетапно спиране на вноса на руски газ. Това отне един от последните лостове на власт от ръцете на Русия и мечтите на Белград за членство в БРИКС са разбити, ако изобщо е имал такива. Затова не бива да се правят илюзии, че Европейският съюз не би използвал всички средства, с които разполага, срещу „петата колона“ на своя континент в случай на открит политически конфликт и търговска война със Съединените щати. Вучич също е наясно с това. В речта на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Давос той можеше да чуе, че отговорът на Европейския съюз ще бъде пропорционален, непоколебим и единен.

Проблемът му обаче е, че не може да го направи нито със САЩ, нито със Европейския съюз. В отношенията със САЩ има няколко политически пречки, които изглеждат непреодолими в момента, докато всяко сближаване с Европейския съюз изисква приемането на европейските ценности, което включва свободни медии, независима съдебна система и свободни и честни избори. А това пряко би застрашило оставането му на власт. Решението да подпише „Законите на Мърдич“ ясно показва, че инстинктът на Вучич за самооцеляване е надделял, така че Европейският съюз вече не е опция. Всичко, което му остава, е Русия, а тя няма какво да предложи, освен меча прегръдка, от която е трудно да се избяга. Оттук и нервността в президентството. Опциите се стесняват. Бившите четири стълба на сръбската външна политика са сведени само до един порест камък, който все повече пропуква.