На 22 септември 1908 г. в църквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново княз Фердинанд прочита Манифеста за независимост. Новината се разпространява светкавично, а още същия ден хората по улиците на града започват да празнуват. Според спомени на съвременници и публикации във вестниците от онова време, градът се изпълва с радостни възгласи, камбанен звън и глъчка от хора, които излизат по площадите.

След официалната церемония започват народните веселия. По търновските кафенета и ханове се сервират вино, ракия и местни мезета – сушени меса, сирене, прясно изпечен хляб. Богатите търговци отварят избите си и черпят народа, а в домовете се приготвят гозби за празничната трапеза – печено агне или свинско, баница и баклава.

Оркестри засвирват по централните улици, а хората извиват хора и ръченици. Особено популярни стават т.нар. „царски хора“, които се играят в чест на обявяването на независимостта. Вечерта градът е осветен от факли и лампи, а пред Царевец се организира тържествена заря – за времето си истинска атракция, която събира жители и гости от околните села.

В цялата страна празненствата продължават няколко дни. В София и Пловдив се дават тържествени обеди и вечери, на които присъстват видни общественици, офицери и духовници. В селата хората колят курбани и организират общи трапези на мегданите.

Духът на този ден е описан в спомените на очевидци като „ден на гордост и сълзи на радост“. За мнозина независимостта е символ на сбъдната мечта – България вече е напълно суверенна държава и може да решава съдбата си без чужда намеса.

Днес, повече от век по-късно, на 22 септември във Велико Търново и в цялата страна отново се събират хиляди хора, за да почетат този ден – със същата гордост и с почит към делото на предците ни.