Бащата на загинала в края на март Сияна – Николай Попов, написа отворено писмо до българските строители, проектанти, фирми и всички, които изграждат пътищата на България.

Позицията му идва няколко часа, след като Агенция „Пътна инфраструктура“ се самосезира след сигнал на граждани и неправителствени организации, показали състоянието на сравнително нов и ремонтиран път в Северозападна България, чиито асфалт се рони с голи ръце.

До българските строители, проектанти, фирми и всички, които изграждат пътищата на България – аз съм един баща. Един от онези, които вече не могат да прегърнат детето си. Загубих дъщеря си. На път. Път, който някой от вас е ремонтирал. Път, който е в трагично състояние.

Само за последните три години на този участък са загинали 51 души повече, в сравнение с времето преди оттам да бъде пренасочен трафикът от трасето „Ботевград – Мездра“.

Не ви обвинявам. Виновни сме всички – с мълчанието си, с примирението си, с отказа да изискваме. Но днес се обръщам към вас не с обвинение, а с молба, като баща към бащи, като родител към родители.

Пътищата, които ремонтирате и строите, не са просто ленти от асфалт. По тях се движат и вашите деца, вашите съпруги, родителите ви, близките ви.

Утре в колата може да бъде някой от тях. Знам, че живеем в свят, в който всичко има цена. Но има и стойност. Животът има стойност. И тя не се измерва в сантиметри асфалт или в икономии от материали.

Чашата преля. Не можем повече да умираме върху некачествени ремонти. Не можем повече да се примиряваме с два сантиметра асфалт, положени за галерия, а не за безопасност. Парите за асфалт са за асфалт – не за лукс, имоти и лимузини.

Работете. Печелете. Това е вашето право. Но оставете след себе си пътища, които да пазят живот, а не да го отнемат. Пътища, с които да се гордеете. Истински, качествени, сигурни.

Ние, хората, ще ви подкрепим. Ще ви благодарим. Ще ви уважим, защото животът е безценен. А никоя печалба не струва колкото едно детско сърце, което вече не бие.