Работодатели от Великотърновска област масово искат да наемат работници от Узбекистан предимно за селскостопански ферми. Търсят се говедовъди, овцевъди, растениевъди, производители на плодове, на фуражи, лозаро-винари, пчелари и др. Голяма част от фермерите от региона вече ползват работна ръка от азиатската държава, доволни са и искат да наемат още кадри.

Заради завидния интерес към трудовата миграция, на посещение в региона бе вицепрезидентът на Академията на науките и председател на Навойското отделение на Академията на науките в Република Узбекистан д.г.-м.н.проф. Абдуразак Мирзаев. Той се срещна с животновъди, зърнопроизводители и представители на земеделски кооперации от общините Велико Търново, Свищов и Елена.

Абдуразак Мирзаев обясни, че страната му има готовност да предостави иновативни технологии за селското стопанство в България и работна ръка от млади хора, които търсят финансова стабилност за своите семейства.

„В Навойска област има висока младежка безработица и е държавна политика да се търсят възможности за работата им в чужбина. Властите в Узбекистан съдействат за осигуряване на заетост на младежите в България“, посочи Мирзаев.

Той подчерта още, че наетите в България работници от Узбекистан работят съвестно и работодателите им са изключително доволни от тях. Тези думи бяха потвърдени и от присъстващите на срещата, които споделиха своя опит и потърсиха съдействие за начините, по които биха могли да назначат своите сезонни чуждестранни работници за постоянно.

По време на разговорите беше обяснено, че българите предлагащи работа е необходимо да подготвят визите, да осигурят храна, нощувки, застраховки и достойно финансово заплащане на узбекските работници, като бе уточнено, че средната работна заплата в Узбекистан е 550 долара.

Като пионер в развитието на трудовата миграция в региона се слави Георги Тончев, който е крупен животновъд от Плаково. В стопанството му от три години работят около 20 узбекистанци.

„Това са млади хора на възраст от 20 до 45 години. Много сме доволни от тях, защото са работливи и съвестни. Изпълняват дейности основно като доячи и гледачи на животни. На единият от работници отскоро му беше поверена най-отговорната работа-храненето на животните. Имаме работници и в козефермата, а друг е пастир на стадо овце. Българите в нашето стопанство са осем души и повечето от тях са в механизацията“, разказва Станимир Котларов, управител на фермата на Георги Тончев в Плаково.

Козлов допълни, че като работодатели са осигурили всичко необходимо на работниците, за да се чувстват добре и в битово отношение.

„Нищо не сме им отказали. Подсигурили сме им квартири, храна, както и интернет, за да имат връзка с близките си. Голяма част от парите, които изкарват в България, те изпращат на семействата си в Узбекистан“, коментира Станимир Котларов.

„Много ни харесва тук. Заедно с българските си колеги и работодатели сме една общност. Г-н Тончев много добре ни изхранва и издържа. Имаме застраховки и ако някой се разболее, ползваме медицинска помощ. Сега имаме визи за пребиваване в България за 9 месеца, но искаме да ни бъдат удължени разрешителните за престой в страната“, подчерта 28-годишният узбекистанец Макс Мурад.

По време на визитата си в региона Абдуразак Мирзаев посети и ферма в Еленския Балкан, където се отглежда най-скъпата порода крави – Вагю. Собственикът  Марин Маринов е доктор по когнитивни науки. Той се завърнал от Канада, където е бил университетски преподавател и от 5 години развива животновъдство.

„Ние дори не получаваме субсидия за тези животни. Казаха ни в България, че нямаме право да имаме Асоциация, защото сме нямали животни“, споделя Маринов.

Въпреки трудностите докторът по когнитивни науки и изкуствен интелект, смята да доразвие фермата, като най-съвременната на Балканите.

„Много е тежка обаче ситуацията с работната ръка. Имаме един работник от Узбекистан и сме изключително доволни от него. Но те са „прелетни птици“. Идват за няколко месеца и си отиват. Тази процедура може да се изпълни два пъти за по три месеца, после да се вземе виза за 6 месеца като сезонни работници и едва след това да им се даде виза за 3 години. При всяко изтичане на конкретното разрешително за пребиваване, те са длъжни да се върнат в Узбекистан и процедурата се повтаря. Сега съм поискал да наема семейство узбекистанци, като мъжът ще работи в стопанството, а жената ще се занимава с домакинство“, разкри Марин Маринов.

При разговорите на Абдуразак Мирзаев с бизнесмените у нас, стана дума и за езиковата бариера. Обмисля се организиране на курсове по български език за работниците, които ще дойдат у нас. Има предложение преподаватели от България да провеждат подготвителни езикови курсове на мигрантите.

На срещата в крайдунавския град бе обсъдена и обмяната на иновативни технологии в селското стопанство. Абдуразак Мирзаев даде пример за технология, при която чрез бентонит, който представлява морска глина, предпазват растенията от безводието, което се очертава като сериозен проблем в световен мащаб.

„Пръскаме посевите със смес от бентонит и вода, която се наслагва като тънък слой върху листата и ги защитава от вредни въздействия. Опитът показва, че бентонитът като изкуствен чадър предотвратява изпарението на водата и влагата се задържа като този способ е подходящ за климат, при който има разлика в нощните и дневните температури. Благодарение на тази технология се спестява до 40 % вода. Чрез този способ се получат два-три пъти по-големи добиви на пшеница“, почерта ученият.

Като вицепрезидент на Академията на науките в Узбекистан Абдуразак Мирзаев е категоричен, че са готови да споделят своите научни разработки с всички, които имат интерес, защото именно това е идеята – „Науката да служи на човечеството“.

По време на визитата си в България Абдуразак Мирзаев и съпругата му Гулмира Абдуракхманова посетиха Института по роботика към БАН. Там те бяха посрещнати от директора на института проф. Август Иванов и от членове на Научния съвет. Проф. Иванов представи структурата, научните направления и проектите, по които работи института. Мирзаев направи презентация за Навойското отделение на Академията на науките на Узбекистан – технологиите и иновациите, които развива в сферата на земеделието, минно-геоложкото дело, подготовката на млади научни кадри и др.