Празникът на Велико Търново се свързва с победата на цар Иван Асен ІІ над епирския деспот Теодор Комнин в битката при Клокотница на 22 март (9 март ст. ст.)  1230 г., както и с деня на Св. Четиридесет мъченици. Първите сведения за честването на 22 март като празник на Велико Търново се срещат още през 1879 г. Тогава се провежда празник на търновското гражданство в храма “Св. Четиридесет мъченици”, състоял се на 9 март (ст.ст.). На отслужената литургия присъстват императорският комисар княз Дондуков-Корсаков, войската, висши чиновници и духовници, народни представители от провеждащото се по това време в града Учредително събрание, много граждани. За първи път след петвековното робство не само търновци, но и цялото народно представителство, засвидетелстват почит към миналото. Оттогава до 1944 г. денят на Светите четиридесет мъченици ежегодно се празнува като ден на Търново и празник на Търновския гарнизон. След 9 септември 1944 г. празникът не се чества. За възстановяването му определена заслуга имат будните жители на квартал “Асенов”, които през 1970 г. го празнуват в църквата “Св. Четиридесет мъченици” под наслов “Мой любим квартал”. През 1984 г. тяхната идея е подкрепена от великотърновската общественост, която на 22 март отбелязва с няколкодневна програма празника на славния си град. Втора година обаче, заради пандемията от Ковид-19, в старата българска столица тържествата са отменени.