На днешния ден православната църква отбелязва Благовещение. Празникът се свързва с възвестяването от архангел Гавриил на Дева Мария, че тя ще роди очаквания Спасител на човечеството, сина Божий ​- Иисус Христос.

Празникът е утвърден с дата 25 март през VII век. Той се почита като ден на майката от всички основни християнски деноминации – православие, католицизъм, протестантство.

Народните традиции повеляват, макар да е във Великия пост, поради голяма празничност на днешния ден по изключение да се яде риба, за това обикновено тя присъства на трапезата. Често се приготвя рибник – риба с ориз. Празникът съвпада с началото на пролетта и затова традиционно се приготвя и „нещо зелено“ (коприва, спанак, лапад и др.). В миналото стопанките приготвяли и пита, която, намазана с мед, се раздавала на съседи и близки.

Езически народни вярвания, характерни за някои региони, гласят, че на този ден по-леко и бързо зарастват всички рани. По тази причина често на Благовещение се дупчат ушите на малки момиченца. Вярва се също, че през деня всяка отрова губи силата си. Свързан с това обичай бил стопаните да премитат къщите и дворовете си и да палят огньове, които да прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. По същата причина жените не докосвали игли, куки или конци.

На Благовец пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да е благ медът после. В някои краища на страната момиченца търкалят питки по поляните – за да е приятна полската работа през лятото. А в песните и наричанията, които съпровождат ритуалите, се споменават кукувицата, пролетта и пожеланието всичко да е благо през цялата година. На Благовещение празнуват имен ден всички с името Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна, Вангелия, Ева, Евангелина и др.

Източник: в-к „Марица“