Има една особена партия в българския политически живот, която, когато е на власт, се държи като коректив или „непричом“, а когато е в опозиция, бързо влиза под кожата на управляващите и започва да консумира дискретно големи порции от властта.

Движението за права и свободи

Царете на задкулисието, баш сивите кардинали, spin doctors на българската политика! След последните събития в парламента, хората на Доган отново показват ориенталско лукавство и че са най- окумуш в българската политика.  Те са все още в Народното събрание и крепят държавността, реда и етническия мир, ала не се регистрират за кворума и изчакват. Хем са на работа телом, хем не са отчетени в гласуването на  закони и решения.

Като най- обиграните политически брокери, знаят точния момент, в който да вдигнат акциите си.  И стават отново желани отляво и отдясно – от управляващите, които ги гледат в очите покорно и от опозицията, която вече е на улицата, и ги чака за общ фронт.

Почетният лидер Ахмед Доган, който прояви източна мъдрост и се оттегли от партията навреме, се появява публично веднъж годишно, за да произведе визионерски послания и да дисциплинира семиотично актива на движението. Без да се смущава, че електоратът му не прави разлика (а и трудно може да запомни и възпроизведе) понятия като „континуитет“ и „промискуитет“.

В момента я карат яваш- яваш и опъват нервите на основните политически сили.

Премиерът Бойко Борисов

Галеник на три папи, тотално окопал се в българската политическа действителност от далечната 2001 година. Единственият в новата ни история, който премиерства за трети път. През последните месеци Борисов се опитва да управлява държавата като холдинг от фирми, без да се меси в работата на партията, на общинските власти, на полицията, на армията, на църквата и на министерствата. За съжаление обаче, дресирани от предишните му два мандата, всички овластени от партията му неизменно го търсят при взривоопасни ситуации и го връщат към изначалната му професия да гаси пожари.

През третия си мандат Борисов захитря и успява да удържи държавното кормило при почти неспасяеми обществени кризи, и да шофира успешно по минирани трасета. Уличният натиск от зимата на 2013, гигантската шашмалогия „Костинброд“ и фалстартът с издигането на Цецка Цачева за президент, го държат нащрек и го амбицират да изкара докрай мандата си.

Президентът Румен Радев

Според поддръжниците му – символ на мъжество и принципност в най- новата българска политика. Според опонентите му – в международна изолация, изразител само на една партия, насаждащ омраза и разделение в изстрадалия български народ.

За пръв път обаче, покрай новия държавен глава получи гражданственост и понятието „първа дама“, въпреки, че по конституция то липсва в държавното устройство. Изпълни го със съдържание съпругата му, която не само, че неизменно е с него, но е и генератор на десетки ситуации в разрез с високия протокол. Запазена марка й е да „дописва“ половинката си и да го прави цял след негови участия с коментари във Фейсбук, или да ананлизира непохватно актуални събития от родната действителност в социалните мрежи.

Отколешна мечта на Радев (и на кръговете зад него) е България да се завирхри отново във водовъртежа на парламентарната криза, а той да бъде първи фактор в държавата като архитект на ново служебно правителство. Синхронно с опозицията и той очаква тази пролет да е по- благоприятна и да открие пътя към тази възможност. Още повече, че годината е важна – с европейски и местни избори, а защо не- и с нови парламентарни? А казусът с изтребителите със сигурност ще се рестартира при липсващо Народно събрание.

Патриотите

Най- патриотичната част от населението за пръв път е представена в широка гама в изпълнителната власт от цели три партии! ВМРО, „Атака“ и НФСБ получиха министерства и шефски  кресла в агенции,  институции и държавни медии, и съответните облаги във властта. А близки до тях фирми си отдъхнаха, като взеха да ги броят за различни поръчки.

През този мандат Волен Сидеров ще бъде запомнен като семеен и предвидим патриот. За разлика от колегата си Валери Симеонов, който регистрира няколко изстъпления по дискотеките на морските курорти с шумомер в ръка и най- вече с репликите си към майките на деца с увреждания. Скандалът с майките разтресе не само малката коалиция, но и цялото правителство, тъкмо като се бе стиковало и нагласило стотици милиони левове в новия бюджет за хората с увреждания. Балансьор между Сидеров и Симеонов се оказва лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, който щом назрее скандал между двамата, нахлупва синя каска.

Има и актьори на родната политическа сцена, които няма как да бъдат подминати с лека ръка, тъй като не са с епизодични роли, нито пък статисти.

Това са дипломатите на две от Великите световни сили. Те също чакат пролетта, за да се закичат с мартеници като така уважат местните национални традиции.

Американският  посланик

Няколко месеца, след като встъпи в мандат, американският посланик Ерик Рубин очевидно се чувства като у дома си в България. През последния месец той обиколи доста институции като с охота вземаше отношение по важни казуси от националната сигурност на страната. В социалните мрежи дори тръгнаха вицове, че посланик Рубин не е ходил още на Централна гара и в „Пирогов“. Една от задачите в мандата му  в България е да натиска за енергийна диверсификация и да прави отпор на проекта Турски поток.

Малцина са наясно с любопитния факт, че посланикът на САЩ, въпреки, че ползва услугите на преводач, отлично разбира български език, макар и по дипломатически маниер да отговаря на английски на своите събеседници.

Руският посланик

Въпреки, че ограничава публичните си изяви, когато бъде притиснат или провокиран, на посланик Макаров му се налага да прави изявления. Наскоро пак влезе в режим на обяснения, за да увери, че Румен Радев не взема заплата от Руската Федерация или че Русия не мисли да се намесва в изборите в България, тъй като „посолството не е получавало такива указания“.  В спиралата Скрипал, завъртяла България покрай Емилиян Гебрев, Макаров отсече, че „твърденията са абсурдни“.

Дипломатите на двете Велики сили не са сами в държавата ни. Те имат комфорта да бъдат поддържани от хиляди видими и невидими български доброволци, разположени по вертикала и хоризонтала на държавното устройство, които последователно изпълняват техните политики като работни пчелички. Тези наши сънародници лесно могат да бъдат разпознати по позициите и коментарите им в социалните мрежи, по изявления в медиите, по кампании и акции, в които участват от името на организации, комитети и протестни движения.

А иначе често управляващите се объркват и стъписват под зоркия поглед на чуждоземните дипломати. И докато едни министри бият камбаната в очакване на руски хакери да саботират изборите ни, други коткат руските туристи към родните курорти, докато едни държавници треперят България да не бъде пропусната в Турски поток, други алармират за опасността Македония да остане в руската орбита, а концепцията за Западните Балкани да бъде осуетена от Русия. Впрочем, когато опозицията дойде на власт, нещата се повтарят.

Само след седмици пред българския политически елит се задава ново предизвикателство – посещението на премиера на Руската Федерация Дмитирий Медведев у нас. Очаква се визитата да се случи около националния празник (който също разделя политиците и българите на „про“ и „контра“), на 4 март. Светските хроникьори и политическите анализатори стриктно ще следят кой от държавниците ни ще коленичи пред него, кой ще му целуне ръка и кой ще му направи поклон реверанс. В каква среда ще бъде посрещнат – какъв ще бъде интериора, флаговете, дрескода и с какъв подарък ще си тръгне оттук.

Българите също чакат с нетърпение да дойде пролетта,

да покара копривата и да паднат сметките за ток, парно и газ.

За Трети март хиляди българи юнаци се готвят да атакуват Шипка. С всяка измината година родолюбивите ни сънародници стават все повече, а на националния ни празник сакрални за българската свобода локации почерняват от народ. Трикольорите се веят триумфиращо, факелните шествия растат, а селфитата пред паметника на историческия връх заливат социалните мрежи.

Всенародният ентусиазъм е заразителен, а и така си трябва! Нищо, че за 30 години преход, нашите държавници не успяха да напипат националния идеал или да напишат една значима национална доктрина.

Простички лозунги като „Българите – здрави и проспериращи!“, „България- силна и богата!“ и пр., в какъвто дух Тръмп изстрелваше в кампанията си към сънародниците си, у нас не важат. Ние търсим тежкото и купешкото, а семплите послания издават простоватост.

Иначе, българското сърце е сърце широко, либерално и обичливо.

То не признава географски граници и исторически предразсъдъци. Там винаги има място за храм – паметника на Шипка, и за МОЛ „Витоша“, редом до Бачковския манастир е Слънчака, Охридското езеро и широкият бял Дунав, Антарктида, Мадарският конник, Съевата дупка и дупката в Царичина…

Та българският избирател като своите избраници също чака пролетта с нетърпение. Чака да запее косът и да се раззеленят буките, да види щъркел и да върже мартеницата на слива, да смени зимните с летни гуми. Па после чака Великден да си нашари яйцата, Гергьовден – да зацвърчат чеверметата, да почне да оглежда офертите за ол инклузив почивките в комшийските държави и да купува дърва, за да стяга зимата…

Първа част на статията може да прочете тук:

https://times.bg/news/view/61847/%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D1%83-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%80